~3~

19 4 0
                                    

Нелс се сблъска с Еванджелин.

- Гледай къде ходиш бе- извика ѝ злобно кифлата.
- Съжалявам- Отговори ѝ безчувствено Нелс.

Преди да тръгне Кифлата я бутна. Та залитна, но не падна понеже точно в момента по коридора минаваше Майк и я хвана.

-Добре ли си?-Попита разтревожено той. Но тя не отговори понеже беше в шок от станалото. Докато имаше очен контакт между тях тя напълно забрави за всичко останало, което беше нормално понеже лицата им бяха на милиметри един от друг.- Всичко наред ли е.
- Д..д..да- отговори тя с тих глас и зачервенени бузи. Разбра че изглежда неловко отстрани.-Съжелявам. Просто...
- Те бутнаха.  Сигурна ли си, че си добре?- попита той докато събираше тетрадките, листите и учебниците ѝ от пода. Тя само кимна засрамена. Не можеше да го погледне в очите от срам.

Ние с Кейт ги гледахме и умирахме от щастие, понеже бяха толкова сладки. Звънецът ни напомни, че остават 10 минути до следващия час. С Кейт тръгнахме към шкафчетата си заедно и оставихме Нелс и Майк. Те се насочиха към кабинета по Химия. След 5 влязохме и ние с Кейт. Видяхме, че са седнали на една и съща редица от чинове. Кейт седна на празния чин а аз седнах до Нелс. Имаше малко време до началото на часа.

- Какво стана след като ви оставихме- попитах заинтересовано аз.
- Нищо. Само ми помогна с нещата ми, но не си обелихме и дума. Аз даже не смеех да го погледна.- прошепна ми Нелс когато Кейт дойде при нас.
- Трябва да си по-смела- даде ѝ съвет Кейт.
- И се усмихвай повече. Имате толкова общи теми на които може да си говорите. - допълних съвета на Кейт.
- Ще ви послушам. Ще му пиша първа.- каза Нелс.
- Бързо напредваш. Браво!- похвали я Кейт
- Мерси- Благодари ѝ Нелс.
- Майк, мога ли да те попитам нещо?- Попитах го аз
- Да.- отговори ми 
- Имаш ли любим жанр музика? Или пък любим певец?- Попитах аз за да намеря обща тема на разговор между Нелс и Майк.
- Харесвам Поп и Рок. Защо попита?
- Любопитна съм.
- Ето ти и първа тема на разговор.- Обърна се кум Нелс, Кейт.
- Много ви благодаря.- С широка усмивка каза Нелс.

Часа започна, но Нелс не се интересуваше много от урока. Пишеше в дневника си на страницата озаглавена "Майк" и лека усмивка се подаваше по лицето ѝ. Майк я погледна поне 5 пъти от началото на часа. Погледите им бяха около 7-8 секунди. Излишно е да казвам как я гледаше.

* Минути преди края на учебния ден*
- Искате ли да хапнем заедно някъде- попитах момичетата.
- Да- отговориха те заедно.
- Предложения за място?- попитах ги отново.
- Аз знам едно. Да тръгваме.- Каза Кейт и ни хвана за ръката.

Хапнахме и се сбогувахме. Прибрах се и започнах да пиша домашни. Видях че е 15:30 и започнах да оправям раницата си за английския и урока по рисуване.

*След 2 дена*
Беше рано сутринта, а аз се бях запътила към училище. На входа се срещнах с Нелс.
- Хей, добро утро!- поздравих я аз
-Добро утро- Каза ми тя без да отделя поглед от екрана на телефона.
- Защо си толкова радостна. Да не би да е заради човека с който си пишеп- заинтересовано попитах аз.
- Мда.- каза тя с лека усмивка.
- И кой е този човек?
- М-Майк.- когато го каза бузите ѝ се зачервиха.
- Пишете ли си наистина?
- Да говорим си за сериали, песни и филми.
- Супер. Радвам се, че сте намерили общия тема на разговор.
- Aaaaaaaaa- извика силно от щастие Нелс.
- Какво стана? Добре ли си?
- Познай кой ме покани на сладолед утре след училище?
- Наистина. Страхотнооо
- Трябва да съобщим на Кейт.
- Но първо трябва да отидем до моето шкафче. Трябва да взема нещата за Българския.
- Днес само ще обсъждаме изходните така че си вземи само тетрадката и несесера.
- Съгласна съм с теб. Ето я и Кейт.
- Не знаеш какво стана.- Нелс няма търпение да и каже.
- Какво?
- Някой ме пита дали искам да се разхождаме и да си хапнем сладолед утре след училище.
- Нееее. Наистина? Страхотно.

Докато разговорът тече се натъжих понеже никога не съм изпитвала това което Нелс изпитва. Даже не знам кой ме обича. Виждам родителите си два пъти седмично, а когато ги видя тях ги интересува само училище и това защо не е прибрано вкъщи. Радвам се че вече имам приятели, с които мога да споделям. Спирам да мисля за тази тема, защото ще се разплача ако продължа.

- Ели всичко наред ли е?- попита ме Кейт
-Да, абсолютно.
- Сигурна ли си?- попита ме Нелс, аз само кимнах.
- Вие тръгвайте към кабинета, а аз ще отида до шкафчето си.- каза ни Кейт.

С влизането на стаята Нелс забеляза, че Майк го няма. Намерихме свободен чин на който да седнем. След няколко минути в кабинета влезе Кейт. Тя седна на празния чин зад нас. Часът започна а Майк го нямаше...

*Разговор по телефона вечерта на същия ден*

- Много съм притеснена. Какъв грим да си сложа? Да си слагам ли въобще? А какво ще облека?- питаше ни Нелс.
- Всичко ще е наред спокойноо- опитах се да я успокоя.
- Защо днес Майк отсъстваше.- попита ни Кейт.
-Нямам си на представа.
- Аз вече ще ви затварям. Чао Кейт. Чао Нелс.
- Чао- казаха те заедно.
Пуснах си филм, но не разбрах абсолютно нищо от него, защото съм заспала на 15-тата минута.
Сънувах страни сънища. Бях с непозната за мен жена, но говорих с нея като с най-добра приятелка.

_________________________

Това беше 3-та глава. Надявам се да Ви е харесала. Ако е така можете да гласувате. Знам, че обърнах повече време за Нелс, но Ви обещава, че в следващата глава ще останете възхитени от това, което ще се стане. Довиждане за сега.💜

The lightWhere stories live. Discover now