Глава 1

19 1 0
                                    

Х+А
В онази нощ всичко се промени....! Беше тъмно , мрачно като в душата ми . Не мислех за последствията , следвах инстнкта си. Не исках да наранявам никого......

1 година по-късно

Тези кафеви очи...разтапят ме! Толкова сме близо един до друг. О не, ще ме целуне...

Глупавата аларма! Било е само сън. 5:30 е и трябва да се оправям за училище. Станах от леглото си след 20 канене. След като се оправих, реших да отуд до близкото кафене,за да и взема любимото лате. Взех си, и тръгнах към училище. Ден като ден. Пред училище ме чакаше Лейла,която беше измръзнала от студ.

ЛЕЙЛА: Момичее,къде беше? Акам те от цяла вечност! - извика тя

САМАНТА: Идвам точно на време,това че подраняваш всеки път е друг въпрос!

ЛЕЙЛА: Добре де,не бъди кисела.

И точно когато двете момичета остроумничиха покрай тях мина високо,къдрокосо момче - Маркъс,с което Саманта изобщо не се разбираше. Той беше най-популярното момче цялото  училище. Почти всяко 16-годишно момиче беше лудо влюбено в него. Да,точно така, казах почти всяко!

Часовете започнаха. Саманта и Лейла бяха в един клас и разбира се седях една до друга. През цяелия първи час Лейла не спря да говори на Саманта за Маркъс.

ЛЕЙЛА: Боже мой,видя ли погледа му. И какви ръце има... ах тези ръце!

САМАНТА: Свърши ли вече?- каза тя раздразнена

ЛЕЙЛА: НЕ!

САМАНТА: Лейла не мислиш ли,че преувеличаваш?

ЛЕЙЛА: С кое?

САМАНТА: Какво толкова виждате всички в Маркъс? Той е просто един надут грубиянин,който си няма друга работа освен да се гледа в огледалото и да хубавее напред- назад!

ЛЕЙЛА: Саманта,говориш така,само защото не ти обръща внимание!

САМАНТА: Извинявай, но нямам нужда надут задник да тича след мен!

ЛЕЙЛА: От всички момичета само ти не го харесваш,защо?

САМАНТА: Ти май не ме слушаш а?

ЛЕЙЛА: Слушам те,но не те разбирам.

В междучасието Сманта беше вече толкова отегчена от приказките на най-добрата си приятелка,че щом чу звънеца излетя от стаята като призрак. Затича се и се сблъска с Маркъс:

МАРКЪС: Уоу,по-леко красавице,за къде бързаш?

САМАНТА: Гледай къде ходиш!- извика тя

МАРКЪС: Аз ли,ти се затича и се блъсна в мен.

САМАНТА: Все едно,разкарай се.

Тя мина покрай него,тогава той я хвана за ръката и я придърпа към себе си. Лицата им бяха едно до друго, за малко да се целунат,Маркъс реши да се направи на остроумен:

МАРКЪС: Пак ще се видим. -каза той,като и намигна

САМАНТА: Дано не! - усмихна се тя саркастично

Лейла чу какво се случва отпред и реши да излезе. Видя Маркъс,който стоеше до вратата,а лигите и течаха. Върна се обратно на земята и се затича към Саманта,която беше в края на коридора след разговора с Маркъс:

ЛЕЙЛА: Ей,ей,чакай,нямаш настигане! Какво стана?

САМАНТА: Маркъс! Мрзя го!

ЛЕЙЛА: Ясноо.

САМАНТА: Не,нищо не е ясно, няма ли най-после да спре да ме дрзни?!

Момичетата свършиха училище. Разделиха ае и всяка тръгна към дома си. Докато Саманта се прибираше,видя Маркъс и компанията му,които вървяха към нея,затова тя ускори крачката си,за да мине на съседната пряка преди да се засекът,но за съжаление не успя да се измъкне на време:

ЗОУИ: Хубавице,не мисля,че уместно момиче от твоята класа да се навърта около нашата територия!

САМАНТА: Не си мислете,че изгарям от желание да минавам от тук,но това е единственият път по който мога да се прибера!

МАРКЪС: Красавице,да не си мислиш,че това ни интересува? Повече не се навъртай тук и то сама,в противен случай нещата ще загрубеят. -каза той с иронична усмивка

САМАНТА: Опитваш се да ме заплашваш?!

МАРКЪС: Само те предупредих да внимаваш.

Маркъс и приятелите му се качиха на моторите си и отпрашиха. Саманта бвше бясна след случилото се,вървеше и си казваше едно:

САМАНТА: Ще ти го върна надут задник......!

                            
                                                            TO BE CONTINUED...... 


ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛЮБОВТАTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang