『 Loss or victory?』

¦25¦

Джехьон хвърли раницата си на задната седалка, след което се настани на шофьорското място. Намираше се в една от колите на баща си и се канеше да тръгне с нея на училище. От доста време не бе карал и сега много му се прииска да покара малко. А и нямаше да е зле да поразходи малко този автомобил. 

Обви ръцете си около волана, опивайки хубаво кожата на предмета. Вдиша дълбоко, затваряйки очите си, след което издиша, отваряйки ги.

-Хайде да те поразходим малко, бебчо.-широка усмивка се появи на лицето му, след което той пусна с едната си ръка волана и вкара ключа в таблото.

Натисна копчето за запалване на колата и тръгна към изхода на гаража. Точно преди да стигне изхода, вратата на гаража се вдигна и той без проблем излезе. След него вратата се спусна надолу, затваряйки се.

 Докато караше към училището, забеляза позната русокоса фигура да върви по един от тротоарите. Подсмихна се и отби в страни на няколко метра от русокосият, който вървеше със слушалки в ушите и игнорираше живота около него. Джехьон изключи двигателя и след това отвори вратата си, слизайки от превозното средство. Тръгна към другото момче с бърза крачка, искайки да го настигне и когато най-после успя да го направи, го хвана за рамото, спирайки го.

Японецът извади едната слушалка от ухото си и се обърна назад, изненадвайки се да види лилавокоското зад себе си.

-Джехьон? Ти пък какво правиш тук?-попита той, наклонявайки сладко глава настрани.

-Отивам на училище.-отговори му Дже и облиза леко долната си устна.-Видях те и реших да ти предложа превоз, сладурче.-той вдигна ръката си и леко ощипа едната буза на другия, карайки го да се намръщи и да удари ръката му леко.

-Не ме наричай така.-каза недоволно Юта.

-Защо? Толкова много ти ходи.-кореецът се наведе малко по-напред, приближавайки лицето си до това на русия.-Знаеш ли колко сладко личице имаш? Всеки би иск...

-Предлагаш ми превоз, така ли?-попита Накамото, сменяйки бързо темата.-Освен ако не ми предлагаш да се возя на конче върху теб, друг начин не виждам. Така че мога единствено да ти кажа ча..

-Колата ми е ето там.-Джехьон посочи колата си, която се намираше на няколко метра по-назад от тях, и се усмихна чаровно.-Но ако толкова държиш да те нося на конче, ще се радвам да го направим в двора на училището.