Глава 2

6 0 0
                                    

Х+А

Саманта най-после се прибра,още от вратата,майка й започна да я разпитва:

КАТЕРИНА: Какво по дяволите си мислиш,че правиш? Забраних ти никога повече да не доближаваш онези хулигани! Нима не помниш каква болка ти причиниха?! Баща ти.....жертва се,само,за да успее да те спаси,а ти в този момент правиш жертвата му безмислена!- разгневи се майка й

САМАНТА: Не смей да споменаваш татко! Той беше там заради теб! Вината е твоя!- каза тя с насълзени очи

След ужесточения спор между Саманта и майка й,Саманта се качи горе и се заключи в стаята си. Грабна телефона и слушалките си,легна в леглото. Докато слушаше музика,тя връщаше спомена за днешният ден и така неусетно заспа. През следващите няколко дни нищо не се бе променило в ежедневието й. Виждаше се с Лейла. Саманта не се беше сблъсквала с Маркъс и глутницата му от няколко дни. Тя започна да се замисля,дали пък не е станало нещо,но винаги след това си казваше,че не я интересува. Тяхната история отдавна е приключила!

ЛЕЙЛА: Саам! Ехоо,къде се отнесе?

Двете момичета бяха в класната си стая,но истината е,че Саманта нямаше представа как изобщо е стигнала до там,не си спомняше нищо,но това не беше от голямо значение,мислеше си само за това,че днес бе последният ден от тази учебна седмица. Уикендът е винаги наблизо.

САМАНТА: Тук съм,просто се бях замислила.

ЛЕЙЛА: Не ме дръж под напрежение,кажи ми за какво си мислиш!?

САМАНТА: Нищо особено.... Хей ъм искаш ли да си направим пижама парти с преспиване,ела вкъщи,като за край на седмицата

ЛЕЙЛА: Момичеее и питаш?! Идвам!

Няколко часа по-късно

Вече беше около 23:00 вечерта. Лейла отдавна беше пристигнала. Цялата вечер момичетата слушаха музика,гледаха филми и си поръчваха пица. Видимо настроението на Саманта се беше  вдигнало:

ЛЕЙЛА: Сам....искам сладолед,имаш ли във фризера?

САМАТА: Дааа!- извика тя от другата стая

Леила се приближи да хладилника,отвори фризера,а в кутията имаше само една лъжичка сладолед:

ЛЕЙЛА: Саам.

САМАНТА: Даа.- извика тя от другата стая

ЛЕЙЛА: Сладоледът е свършил!!!

САМАНТА: Какво?

Саманта дойде в кухнята и видя,че кутията беше празна.

ЛЕЙЛА: Хей,знаеш ли какво,тоочно зад ъгъла има денонощен супермаркет. Какво ще кажеш да отидем?

САМАНТА: Добре.

Сам и Лейла се облякоха набързо и излезнаха,за да купят сладолед. Точно когато щяха да завият зад ъгъла видяха Маркъс и компанията му:

ЗОУИ: Хубавице предопредихме те да не се навърташ наоколо!- извика тя

Зоуи се нахвърли върху Саманта,а Лейлс не спираше да крещи по Зоуи каква кучка е била. Тогава, изведнъж от сенките се появи високо момче,с черни слънчеви очила. Всички се запитаха защо подяволите късно вечер това момче носеше тези очила,но така и никой не го попита. Непознатият застана пред Зоуи. Тя изглеждаше по-изплашена от всякога

ЛУКАС: Зоуи,предопредих те да стоиш далеч от сестра ми!- каза той

Лукас свали слънчевите си очила,а Лейла остана безмълвна. Очите му бяха тъмно кафеви с червеникав отенък,а зъбите му бяха като на прилеп. Той се нахвърли върху Зоуи,а тя изръмжа като вълк и не след дълго се превърна в такъв. Саманта и Маркъс се опитах да ги спрат,но без успех. Накрая Саманта застана между тях и погледна в очите на Лукас,които мигновенно станаха светло сини:

САМАНТА: Лукас, СПРИ!- ядосано извика тя

ЛЕЙЛА: Някой ще ми обясни ли какво беше всичко това?-каза изплашено 

САМАНТА: Успокой се,всичко ще бъде наред.

Тримата оставиха Маркъс и глутницата му без да  поглеждат назад и се прибраха обратно. Саманта и Лейла излязоха само за кутия сладолед,но обстоятелствата бяха други.......

TO BE CONTINUED...




ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛЮБОВТАWhere stories live. Discover now