ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛЮБОВТА

Глава 3

А+Х

Когато се прибраха Лейла започна да ги опсипва с въпроси:

ЛЕЙЛА: Какво подяволите се случи там?! Имаш брат? Имаше червени очи и...и... Зоуи,а тя е....вълк?!

Лейла едвам свързваше изречение по изречение,беше объркана и уплашена:

САМАНТА: Явно трябва да започна от самото начало...

ЛЕЙЛА: Какво? Какво начало? Скрила си от мен!

САМАНТА: Изслушай ме! Преди векове, се появили два рода, два различни вида...семейство вампири и вълци. Вампирите били уяззими,когато слънцето изгрявало,а вълците при пълна луна. Тогава всичко е било само битка за територия. Затова и до ден днешен двата рода се презират взаимно. Забранено е на двете семейства да бъдат заедно,да бъдат приятели. Родът на вампирите носим пръстен. Сигурно си го забелязала на ръката ми.

ЛЕЙЛА: Да,носиш го от години.

САМАНТА: Тези пръстени неутрализират силата на слънцето,за да не се разкрием какви сме всъщност. Когато излизаме на слънце,силите ни се отслабват,но не го показваме.

ЛУКАС: Браво на теб Сам,сега й каза всичко. Ако някой разбере за нас...сме мъртви!

ЛЕЙЛА: Няма да кажа на никого! Саманта е най-добрата ми приятелка и не искам да й се случи нищо!

ЛУКАС: Дано е така!- измърмори той и ядосан излезе от стаята.

САМАНТА: Лейла, ти си първият човек,който разбира за нас!

ЛЕЙЛА: А Маркъс?- запита тя изведнъж

САМАНТА: Какво за него?

ЛЕЙЛА: Видях как гледаше Зоуи. С такава ненавист и омраза,но Маркъс....гледаше го различно,кажи ми истината,какво е станало между вас двамата?!

САМАНТА: Виж,научи твърде много за днес.

ЛЕЙЛА: Искам да знам!

САМАНТА: Това е дълга история,а темата е деликатна.

ЛЕЙЛА: Добре тогава,ако не ти се говори,те разбирам!

САМАНТА: Вече знаеш за нас,по-добре да продължа. Всичко започна,като бях на 14 години,тъкмо се бях преместила в ново училище и не познавах никого. Тогава се запознах с Маркъс. Станахме много близки. Той беше единственият ми приятел. Между мен и него имаше нещо,усещахме пламък и започнахме да се виждаме по-често. Бяхме лудо влюбени. Един ден мама и татко ми казаха,че много биха искали Маркъс и семейството му даж дойдат на вечеря,за да се опознаят. Но всичко се обърка още щом се срещнаха очи в очи на вратата. Тогава разбрах,че той е вълк и,че не трябва цда се виждаме повече. Беше забранено разлините видове да се срещат заради войната в миналото,но любовта ни беше по-силна от една забрана и война за територия.

ЛЕЙЛА: Ако не можеш да продължиш,спри до тук,не се измъчвай!- каза тя с насълзени очи 

САМАНТА: Всичко е наред.С Маркъс не се вълнувахме от това,което искаха родителите ни. Имахме нужда един от друг,без значение какви сме. Не след дълго доиде 15-ят ми рожден ден. Това беше най-ужасният ден в целия ми съзнателен живот! Все още не мога да повярвам колко се промени животът ми в онази нощ. Трябваше да послушам семейството си! Беше 25.08,сутринта с Маркъс се видяхме,за да се разходим и да си направим пикник в гората. Всичко беше като сън. След разходката и пикника се върнахме удома,за да изгледаме някой интересен филм,но тогава някой позвъня на вратата. Беше Лукас,бе се прибрал за рождения ми ден. Хвърлих се в прегръдките на брат си. Стояхме на вратата и се смеехме,защото стоим там,а не влезем вътре. Когато влязохме,Лукас отвори вратата,а аз бях съсипана от гледката,която ме очакваше. На земята лежеше татко,който беше целият разпокъсан,а Маркъс стоеше до него с усвирепял поглед и пуснати нокти. Той твърдеше,чене помни да е докосвал баща ми,но аз не му повярвах. В онази нощ го намразих повече от всичко и всеки. Той ми отне човекът,когото обичах най-много. Никога няма да му го простя!

Лейла не знаеше какво да каже,прегърна Саманта,за да я успокои. Денят беше изтощителен за двете момичета,затова си легнаха и прегърнати се унесоха в дълбок сън...

                                                                                 TO BE CONTINUED...