ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛЮБОВТА

ГЛАВА 5

А+Х

                                                                                                                                                                                    Ваканцията неусетно свърши.Момичетата отново се върнаха в училище. И ето , че още от първият ден Саманта и Лейла щяха да закъснеят за часове:

ЛЕЙЛА: Пак ще закъснеем!Как всеки път се успиваш?!

САМАНТА: Не си първият човек , който си задава този въпрос.- каза тя и се засмяха

Побързаха и най-после стигнаха , дори имаха около 15 минути. Влязоха в сградата и се затичаха по стълбите , в този момент Саманта се блъсна в някого:

МОМИЧЕТО: Много съжалявам! 

Още щом Саманта я погледна , знаеше кое е това момиче:

САМАНТА: - Няма проблем , но трябва да спрем да се засичаме по този начин. - каза тя , леко се усмихна и подаде ръката си

МОМИЧЕТО: - В прочем аз съм Сюзън!Знам , че знаеш каква съм. Ще ти обесня всичко по-късно , защото точно сега не е удачно , не мисля , че тези трябва да разбират! - казя тя и посочи някого с пръст 

Саманта се обърна и видя Маркъс , който се бе подпрял на шкафчето си и разговаряше с глутницата си.

САМАНТА: - По дяволите!- каза си тя тихо , но Сюзън я чу и се засмя

ЛЕЙЛА: - Момичета , ако не искате да закъснеем за час , по-добре да влезем!

Лейла беше права. Имаха 2 минути и отново се затичха . Вървяха по коридора, но изведнъж Саманта спря. Видя нещо , което не си е мислела , че някога ще я интересува. Зоуи демонстративно сваляше Маркъс , а след това го целуна , тогава той я блъсна от себе си и ядосан тръгна по коридора.

ЛЕЙЛА: - Сааам....какво има?

САМАНТА: - Нищо , всичко е наред , нека влезем.

В този момент Маркъс профуча ядосано покрай тях , но когато видя Саманта , той забави крачката си и я погледна в очите.Маркъс се успокои , гледаше я , като във времето , когато бяха лудо влюбени.Но както винаги звънецът развали момента им и продължиха забързани за час.Сюзън се представи на съучениците си , а класната им помоли Лейла и Саманта да я разведад из училището:

САМАНТА И ЛЕЙЛА: - С НАЙ-ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ! - казаха те в един глас

За Саманта следващите часове минаха , като години, мислеше за Маркъс и това какво се случи по-рано. "Саманта стегни се.Той съсипа живота ти , разби сърцето ти ....уби баща ти!Историята ви приключи отдавна!" - това си каваше тя наум.Но колкото и да си го повтаряше , не можеше да спре да мисли за очите му и за моментите в които са били щастливи ЗАЕДНО! Знаеше какво и бе причинил , но въпреки това тя отново намираше нещо хубаво в него. " ОСЪЗНАЙ СЕ , ТОЙ НЕ ТИ Е НУЖЕН" - продължаваше да си казва.

За пореден път , звънецът я откъсна от размишленията й. Тя хвана Лейла и Сюзън за ръка и ги изведе навън , за да поговорят свободно:

САМАНТА: - Сюзън , кажи ми всичко , какво трябва да ми обесниш?!

Но в този момент бяха прекъснати от Зоуи и глутнацата:

ЗОУИ: - Я виж ти! Нов вампир в града и то от старата школа! Ех, Сюзън , предупредих те да не се връщаш.В прочем , Саманта разбрахме , че е имало купон и се питахме... защо е минал без нас?!

САМАНТА: - О я стига Зоуи , много добре знаеш защо! Вълците никога не са били любимци на вампирите!

ЗОУИ: - Казва го вампирката , която за малко да преспи с алфата на глутницата! Колко си жалка!Знаеш ли какво , той и без това никога не те е обичал! Единствено те използваше , за да ме накара да ревнувам! Играеше си с теб , а ти бе таква глупачка , за да се влюбиш в него! Но всички знаят , че не си виновна , че си таква загубенячка, все пак с брат като твоят.....- присмя й се тя

САМАНТА: - НЕ СМЕЙ ОТНОВО ДА ГОВОРИШ ЗА БРАТ МИ! Обиждай ме , говори за мен , но никога повече за приятелите и семейството ми!- развика се тя

Лейла хвана най-добрата си приятелка за ръката и я погледна - очите и бяха станали кърваво червени , а зъбите и остри.Сюзън хвана и двете , като ги задърпа навътре към тоалетните:

ЗОУИ: - А Маркъс е такъв глупак щом избра теб пред мен! Какъв идиот само!

Саманта се откъсна от приятелките си и се нахвърли върху Зоуи:

САМАНТА: - Наречи го още веднъж така и ще се стана най-големият ти кошмар!

Зоуи я хвана и я хвърли на земята , но Саманта беше бърза и зграбчи вълчицата за вратът.Тогава Маркъс се появи , хвана саманта и я завлече извън училището:

МАРКЪС: - Сам , дишай , успокой се.........

                                                              TO BE CONTINUED...