Глава 5 - Обратно към нормалното? (Част 2)

502 47 0
                                    

Лиам погледна към мен, след което се обърна отново към Зейн и се намръщи леко-Изивнявай, какво казваше?

Зейн си пое въздих дълбоко и започна да обяснява наново случката от снощи. Не мога да кажа, че цялото внимание беше насочено към него, но мисля, че чух най-важните части. Разбрах, че се видял с някакво момиче, което учи в нашето училище -отказа да ни каже коя е- и когато са правили секс е почувствал нещо. Това си е новина, като се има предвид, че Зейн никога не е бил влюбен, както аз и Лиам. Просто сме от момиче на момиче.

-Значи това, което казваш е, че си влюбен? - Лиам попита, вдигайки едната си вежда.

Зейн го погледна сякаш е някой идиот-Разбира се, че не. Защо би си помислил това? - каза клатейки глава невярващо.

Засмях се тихо, поглеждайки към него, получавайки си заплшителен поглед - Какво? - засмях се отново.

-Защо се смееш? - той изръмжа.

Повдигнах вежди и се опитвах да задържа смеха си - Оо, хайде Зейн. Очевидно е, че си влюбен в това мистериозно момиче - завъртях очи.

-Луи, само да се изясним - започна със застрашителен глас - Не съм влюбен в това момиче. Никога не съм бил и никога няма да бъда влюбен в някого, ясно?

Погледнах към Лиам, който отново не слушаше. Какво по дяволите?

-Да, Зейн - промърморих леко. Дразнеше ме факта, че Лиам се взираше в масата на Хари и Найл.

Денят мина доста бавно и аз все повече и повече се ядосвах, че Лиам не си сваля очите от Хари и Найл. Та те са ни врагове! Трябва да ги гледа със застрашителен поглед, а не да ги гледа сякаш са някой интересен филм. Но пък и не мисля, че и аз гледах Хари с омраза тези дни.

Вървях към последния час за деня-физическо. Понеже имах само два часа с Лиам и Зейн-Английски и Науки-сега ходех сам. Найл няма физическо, така че ще имам шанса да говоря с Хари лице в лице... Чакай, какво? Няма да говоря с него. По-скоро ще го пребия. Да, това е.

Отворих вратат за към съблекалните и влезнах. Момчетата ме поздравяваха с кимане или 'Здравей, Луи.' Е, какво мога да кажа... Все пак съм популярен.

Намерих шкафчето си и започнах да се събличам. Точно когато махнах тениската си, чух глас зад мен.

-Л-Луи?

Замръзнах на място. Защо казва името ми?

Обърнах се към Хари, с объркване изписано на лицето ми - Хари, защо ми гов... Имам предвид, какво искаш? - изръмжах при последната част.

Хари повдигна ръката си и ми подаде някакъв учебник - Ъм, забави учебника си по Науки и просто и-исках да ти го дам. Искам да кажа, че ще ти т-трябва по някое време - промърмори, зачервявайки се силно.

Аз я взех. От друга страна, изглежда сладък. Чакай. Сладък? Не, не, не. Не съм го казал - Мерси - промърморих.

Мислех, че Хари ще се махне след това, но, за моя изненада, той остана на мястото си, гледайки ме. Повдигнах вежда и проследих погледа му, който се спираше на плочките ми.

Изкикотих се на себе си и го погледнах в зелените очи - Харесва ти какво вижда, нали?

Хари вдигна погледа си и срещна очите си с мен, като бузите му почрвеняха дори повече, ако това е възможно - Р-разбира се, че н-не - заекваше, гледайки ме с широко отворени очи.

Пристъпих една крачка напред и се наведох до ухото му, карайки го да се размърда некомфортно. Усмихна се широко и почти докоснах устните си до ухото му - Оу, но аз мисля, че ти харесва - промърмих, хапейки го. Силно.

Той изпъшка силно и се опита да се отдръпне, но аз не му позволих. Ръцете ми намерих път към талията му. Вкарах пръстите си под бялата мъ V-образна тениска и притиснах тялото си до неговото.

-Липсва ти усещането на устните ми, нали? - прошепнах, кикотейки се леко.

Той завъртя главата си бързо, караки къдриците му да докоснат лицето ми. И Боже, толкова са меки.

-Жалко, че не може да ги имаш, нали? - отдръпнах се и се усмихнах самодоволно.

Той се размърда и се опита да се доката в нормален вид, след което изчезна, оставяйки ме да се кикотя.

Всъщност имаше едно нещо, което ме притесняваше-мисля, че исках устните на Хари повече отколкото той моите.

Извиняваме се за чакането. Надявам се да ви харесва и моля коментирайте и/или гласувайте.

О СЪЩО! При мен Хари все още има рожден ден, затова честит да му. Да е жив и здрав иии дали Луи ще му направи един хубва подарък?! Хаха, сега вече ви оставям.

Potato chips.

The Kiss(Larry Stylinson-BG Translation)Onde histórias criam vida. Descubra agora