Да си играеш с огъня

Какво означава пирокинеза?

- Ставай, Тейла! Ще закъснееш за училище!

Майка ми повтаряше това доста често. Обичах да спя, а винаги оставах будна до късно.

Както вече разбрахте, благодарение на майка ми, която ми изкрещя името, казвам се Тейла. Наясно съм - името ми е много странно.

- Тейла, ставай! Веднага! - извика отново тя.

Имах чувството, че ако не станех до няколко секунди ще дойде с точилката, затова станах.

Макар и да не си личеше майка ми беше доста добра и мила. Стига да не я ядосваш.

Закусих и отдих на училище. Мразех ни училищната програма, защото имахме девет часа математика в една седмица. Познайте кой ни беше първият час. Господина ни беше дяв... Така де взискателен.(Сетих се, че има шанс и той да види тази книга. Минимален, но има шанс.) Най - лошото беше, че аз още смятах седем плюс шест на пръсти.

Вчера господина по математика ми писа двойка, защото се сбих с един съученик. Сигурна съм, че си търсеше причина да ми я напише. Дори не го ударих силно. Просто му текна кръв от носа. Той ми проряза ръката с нож! Няколко пъти! Ръката ми бе увита в бинт в момента благодарение на него! Едвам не запалих класната стая като ми писа двойка. Ядосах се. Добре, че беше Ния да ме успокой.

Май избързах.

Казвам се Тейла Моргън и съм на тринадесет години. Ния е най - добрата ми приятелка и най - важното - Аз съм пирокинетична. Какво ще рече това? Ами ако сте гледали "Лего Нинджаго" то аз съм Кай.

Да си пирокинетичен означава да можеш да контролираш или създаваш огън чрез ума си. И някакви други неща свързани с огъня, като например да затоплиш някое помещение. А относно Ния - тя има способността да мести предмети чрез ума си. Това мисля, че всички го знаят. Телекинеза.

Не, родителите ни не знаят за това. И няма нужда да разбират.

Знам, че ви звучи откачено. Доверете ми се. Истина е. Заклевам  се, че не съм пила.

Та сега вече мога да продължа какво стана в час по математика.

Дявола ъъъъ.... Имах предвид учителя реши да изпитва. Разбира се, реши да вдигне мен. Написа някаква задача на дъската и ми каза да я реша. Честно, все едно пишеше на йероглифи. Една цифричка нямаше в тая задача. Една! Погледнах за помощ към Ния. Не знам какво очаквах. Тя да ми каже отговора ли? И двете ни нямаше в математиката още от пети клас. Учудващо как досега не сме повтаряли. Ния само сви рамене в знак, че няма идея. Нямаше спасение. Обърнах се към задачата. Почувствах напрежение, което рядко завършваше добре. Както повечето пъти и този път не завърши добре. Тебеширът явно се претопли, защото много започна да пари благодарение на пирокинезата ми.

Нямах идея как се решава задачата, затова просто писах четири. Не знам защо четири. Дори не ми е любимото число. Просто така ми дойде от вътре.

Оказа се че отговора е минус две. Не много бях далеч.

Веднага след мен господина изкара на дъската Ния. Май караше по номера, но отзад напред. В на Ния задачата имаше числа. Не е честно! В моята имаше... Всичко друго ама не и числа. Имаше знаци и букви. Все едно бях в час по химия. (Въпреки, че дори и в химията има повече числа от задачата, която дявола ми даде.)

И Ния писа четири. Ясно беше, че и тя не знаеше какво да пише. Тя обаче не беше изобщо близо до отговора.

Добре, че господина беше така "мил" и реши, цитирам, че няма да ни пише двойките сега, а ще ги напише утре, когато ще правим тест.