ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛЮБОВТА

Глава 5

Х+А

Ваканцията неусетно свърши. Момичетата отново се върнаха на училище. И ето,че още от първия ден Саманта и Лейла щяха да закъснеят за часовете:

ЛЕЙЛА: Пак ще закъснеем! Защо все се успиваш?! 

САМАНТА: Не си първият човек,който си задава този въпрос.-каза тя и се засмяха

Побързаха и най-после стигнаха,дори имаха около 15минути. Влязоха в сградата и затичаха по стълбите,в този момент Саманта се блъсна в някого:

МОМИЧЕТО: Много съжалявам!

Още щом Саманта я погледна,знаеше кое е това момиче:

САМАНТА: Няма проблем,но трябва да спрем да се засичаме по този начин.- каза тя,леко се усмихна и подаде ръка

МОМИЧЕТО: Впрочем, съм Сюзън! Знам,че знаеш каква съм. Ще ти обесня всичко по-късно,защототочно сега не е удачно не мисля,че тези трябва да разбират! -каза тя и посочи някого с пръст

Саманта се обърна и видя Маркъс,който се бе подпрял на шкафчето си и говореше с глутницата си:

САМАНТА: По дяволите! - каза си тя тихо, но Сюзън я чу и се засмя

ЛЕЙЛА: Момичета,ако не искате да закъснеем за час,по-добре да влезем!

Лейла беше права. Имаха 2 минути и отново се затичаха. Вървяха по коридора,но изведнъж Саманта спря. Видя нещо, което не си е милела,че някога ще я изтересува. Зоуи демонстративно сваляше Маркъс,след това го целуна,тогава той я блъсна от се себе си и ядосано тръгна по коридора.

ЛЕЙЛА: Сааам....какво има? 

САМАНТА: Нищо,всичко е наред,нека влезем.

В този момент Маркъс профуча ядосано покрай тях,но когато видя Саманта, той забави крачкта си и я погледна в очите. Маркъс се успокои,гледаше я,както във времето,когато бяха лудо влюбени. Но както винаги звънецът развали момента им и продължиха забързани за час. Сюзън се представи на съучениците си,а класната им помоли Лейла и Саманта да я разведатиз училището

САМАНТА И ЛЕЙЛА: С НАЙ-ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ! - казаха те в един глас

За Саманта следващите часове минаха,като години,мислеше за Маркъс и това какво се случи по-рано."Саманта стегни се! Той съсипа живота ти, разби сърцето ти.... уби баща ти! Историята ви приключи отдавна!"- тов си казваше тя наум. Но колкото и да си го повтаряше,не можеше да спре да мисли за очите му и за моментите,в които са били щастливи ЗАЕДНО. Знаеше какво и бе причинил той,но въпреки това тя отново намираше нещо хубаво в него. "ОСЪЗНАЙ СЕ,ТОЙ НЕ ТИ Е НУЖЕН!" - продължаваше да си повтаря

За пореден път,звънецът я откъсна от размишленията й. Тя хвана Лейла и Сюзън за ръка и ги изведе навън,за да поговорят свободно:

СМАНТА: Сюзън,кажи ми всичко,какво трябва да ми обесниш!?

Но в този момент бяха прекъснати от Зоуи и глутницата:

ЗОУИ: Я виж ти!Нов вампир в града и то от старата школа! Ех,Сюзън,предопредих те да не се връщаш. В прочем,Саманта разбрахме,че е имало купон и се питахме...защо е минал без нас?!

САМАНТА: О я стига Зоуи,много добре знаеш защо. Вълците  никога не са били любимци на вампирите.

ЗОУИ: Казва го вампирката,която за малко да преспи с алфата на глутницата! Колко си жалка! Знаеш ли какво,той и без това никога не те е обичал! Единствено те използваше,за да ме накара да ревнувам! Играеше си с теб,а ти беше такава глупачка,за да се влюбиш в него! Но всички знаят,че не си виновна,че си такава загубенячка,все пак с брат като твоя...- присмя се тя

САМАНТА: НЕ СМЕЙ ДА ГОВОРИШ ЗА БРАТ МИ! Обоиждай ме,говори за мен,но никога повече за приятелите и семейството ми!- развика се тя

Лейла хвана най-добрата си приятелка за ръката и я погледна- очите й бяха станали кърваво червени,а зъбите й остри. Сюзън хвана и двете,като ги задърпа навътре към тоалетните:

ЗОУИ: А Маркъс е такъв глупак,щом избра теб пред мен! Какъв идиот само!

Саманта се откъсна от приятелките си и се нахвърли върху Зоуи:

САМАНТА: Наречи го още веднъж така и щесе превърна в най-големият ти кошмар!

Зоуи я хвана и я хвърли на земята,но Саманта беше бърза и сграбчи вълчицата за врата. Тогава маркъс се появи,хвана Саманта и я завлече извън училището.

МАРКЪС: Сам,дишай,успокой се..........

TO BE CONTINUED...