The light

~5~

- Кой си ти?- попитах аз.
- Не съм длъжен да ти казвам! Това е моето място. Моля да си тръгнеш- каза грубо момчето
- Моля!? Тук идвам от както се помня, а ти в момента, ме ГОНИШ! НЕ ЗНАЕШ ПРЕЗ КАКВО МИНАХ ДНЕС! ОСТАВЕТЕ МЕ НА МИРА!- развиках се и няколко сълзи паднаха от лицето ми
- Уау. Съжалявам, толкова ли грубо прозвучах. Просто и на мен днес не ми беше ден.- каза той и видя колко разтроена бях. Прегърна ме а аз отвърнах. Опрях лава на рамото му и продължих да плача.- Би ли искала да ми споделиш?
- Само ако няма да ти досаждам.
- Няма. А след това може и аз да разкаже за деня си.
- С удоволствие ще те изслушам
- Хайде да седнем.
- Но първо да се запознаем. Аз се казвам Елис и съм на 13 година.
- Аз съм на 14 години.
- Как се казваш?
- Това ще го запазя в тайна.
- Хмм добре.
- Започвай.
- Родителите ми крият тайни от мен. Днес разбрах една от тях. Имам роднина който ни е изоставил като съм била малка. Днес видях този роднина. Опита се да ме прегърне, сякаш нищо не е ставало.- усетих как спиралата ми се е размазала.
- Всичко, ще се нареди - каза той докато вадеше кърпичка от джоба си. Подаде ми я и аз избърсах сълзите си.
- Наистина?
- Да. Сега е моят ред. Скарах се с родителите и приятелите ми всички мислят че съм егоист и май са прави. Искарах 2 по История. Сестра ми замина в чужбина да учи. Кучето ми е болно и ме знам дали ще се оправи. А най- маловажното е че изгубих любимата си книга.- Извъртя поглед на страни за да не видя, че е слаб. Прегърнах го за да го успокоя. Не ми отвърна.
- Прегърни ме. Ще ти мине.- След като чу това ме прегърна силно.- Да си поплачем заедно?- попитах го и му дадох кърпата.
- Ще ми дойде добре.-Легнахме на земята и гледахме звездите.

*На сутринта*
Беше 5:30. Събудих се но него го нямаше. Възможно ли е да е било само сън? Прекалено красиво е за да е истина, но наистина ми се струва реалност. Днес имах изходно а въобще не бях на кеф. Не ми се връщаше вкъщи. Погледнах телефона си и видях 57 пропуснати и 62 съобщения от Мама, 24 пропуснати и 45 съобщения от Кейт и 31 пропуснати и 53 съобщения от Нелс. Какво се е случило? При изправянето си видях чиста кърпичка от тези на безименния. Това значи ли, че не съм сънувала? За момент се сетих абсолютно всичко което беше станало вчера. При прегръдката ни аз усетих парфюма му. Кърпичката миришеше по същия начин. Сега сигурно ще си кажете, че съм се влюбила, но го усещах повече като приятел. Боже Елс човек с който си била два часа наричаш приятелство? Наистина съм полудяла здравата. Тръгнах към вкъщи. Още при отварянето и чух как майка ми започна да ми крещи.
- СПРИ! НЕ ЗНАЕШ С КОГО СЕ ВИДЯХ!
- С кого?
- Л-л-еля.
- Къде?
- Вчера в тоалетната намерих плачещо момиче на 9 години. Обясни ми защо плаче и аз реших да ѝ помогна. Помоли ме да ми прочете книжка вечерта у тях. Отидох и точно преди да си тръгна разбрах, че сме братовчедки.
- КАК МОЖЕ ДА ХОДИШ В ЧУЖДА КЪЩА!
- Бях Ви ядосана и тъжна. Не знаех какво да правя...
- Добре. Къде спа.
- На моето място.
- Само там не се сетих да проверя.
- Сама ли беше?
- Д-да- на този въпрос и аз не му знам отговора
- Добре. Отивай да се управяш за училище.

Вече бях готова. Сетих се за момичетата и им звъннах в общия чат. И двете ми вдигнаха едновременно.
- Къде си?!- попитаха те
- Съжалявам вчера не ми беше ден.
- И на мен-каза Нелс
- На ме също- добави Кейт.
- Какво е станало?
- Майк не дойде...
- Брат ми родителите ми катострофираха.
- Моляяяя- бях в шок- Ще ми обясните в училище, защото ще получа инфаркт вече. Кей родителите ти добре ли са?
- Да- отговори тя.
- ще се видим в училище- каза Нелс

Затворихме си. Влязох в Instagram и видях... nobody. Дори и в социалните мрежи се пише така. Имах време и реших да се отбия в едно кафене. Nobody беше там с момиче с което много си приличаха. Поръчах си, но в същия момент усетих някой зад мен.
- Добро утро- поздрави ме той
- Добро
- Как си?
- Бива. Ти?
- През сутринта се смея, а през ноща плача.
- Абсолютно същото правя и аз.
- Заповядайте.- каза продавачът и ми подаде сметката.- Сметката Ви е 4.50 лв
- Аз ще платя- каза nobody и му даде 5 лв.
- Глупости. Аз ще платя- казах но той не ми позволи.
- Приеми го като извинение.
- Извинение?
- Че не останах докато се събудиш.
- Не беше и длъжен.- казах аз- но ако толкова искаш да му се извиниш можеш да ми подариш от ония кърпички.- кърпичките бяха наистина меки. Не бях виждала такива преди.
- Късметлийка си. Днес си нося резервен пакет. - каза той и ми подаде запечатан пакет
- Мерсии
- Ник няма ли да ни запознаеш- каза момичето с което седеше до преди малко.
- Да, Ник. Запознай ни- вече не е nobody.
- Ели това е близначката ми. Никол това е Ели.
- Заедно ли сте?- попита любопитно тя.
- Неее.- казахме заедно ние
- Вчера се запознахме- каза ѝ Ник.
- Не ми казвай, че тя не знаеше името ти Ник?
- Всъщност не го знаеше.
- Но защооо?- попита тя
- Важното е че сега го научих.- казах усмихвайки се- За жалост ще тръгвам защото започвам училище в 8:00 часа а сега е...
- 7:40- прекъсна ме Ник
- Да. Довиждане- казах аз и излязох.

Преди да вляза в двора на училището телефона ми звънна. Беше непознат номер.
- Ало!?...