Казвам се Изабел , не съм много висока , нямам най -перфектното тяло нито пък най -прекрасната усмивка . Имам зелени очи , а косата ми стигаше почти до кръста . Нямам много приятели , разчитах най -много на приятелката си Анджи , която живееше над нас с баба си в квартира . Най-големия ми страх беше да я загубя . Ето че и той се сбъдна . Поради финансови затруднения , бабата на Анджи бе принудена да се преместят в далечно село , а Анджи да спре да ходи на училище . Тя беше единствения човек с който говорих . След като съм се родила , на път към нас, голям камион се е блъснал в колата ни , само аз съм оцеляла . Колата ни е изхвърчала от моста , но като по чудо аз съм се измъкнала . Поне така са ми разказвали . 12 години бях в дом за сираци , а след това ме изпратиха при Ребека . Тя е възрастна жена на 75 години . Нормалните деца на моята възраст излизаха навън . Ходиха на училище .. Смееха се .. Аз можех да ги гледам само през прозореца ..3 пъти на ден трябваше да давам храна на Ребека и през половин час различни лекарства . Тя лежеше до мен ,а аз 4 години спестявах парите, които оставаха от лекарствата и . С тези пари аз си купих учебници и се подготвях за изпитите . Всеки един ден за мен беше еднакъв . В продължение на 6 години аз се грижих за нея . Една сутрин , станах и отидох да и занеса лекарствата . Помислих, че спи ...не беше така , Ребека беше починала . С нейните спестявания платих за погребението ... За мен не останаха никакви пари . Още същия ден трябваше да си намеря работа . Вече бях на 18 , но поради липса на образование , шанса за работа беше нисък . Бях изгубила всякаква надежда . Докато се прибирах към нас забелязах, че в кафенето до нас търсят сервитьорка .Реших да пробвам .Шефът на кафенето беше достатъчно добър веднага ме взе на работа с условие да започна веднага . Разбира се , че ще се съглася .. Шефът ми каза да си дам телефонния номер .. Но аз нямах телефон .. Нямам си телевизор нито пък интернет без който повечето тинейджъри не могат . С тази работа се надявам да стъпя на крака и да си купя нужните уреди . До сега никога не съм обичала ... Още не знам какво е чувството . Надявам се това някога да се промени .
