Да си играеш с огъня

Един от пазачите на лабораторията ми услужи с пари за пица

Дните в лабораторията минаваха почти по еднакъв начин. Събуждах се, правиха ми тестове, ядох, прекарвах време с Джас или Хънтър и лягах. Или поне така изминаха четири дена. Представете си. Цели четири дена не съм правила бели. Не съм очаквала, че съм способна и на един ден без да правя глупости.

Беше обяд. Разговарях с Хънтър на първия етаж,но понеже нямаше дивани и столове бяхме седнали на пода. Джас ми каза, че едвам са се съгласили да имам контакт с други деца от лабораторията, но за мое щастие все пак някакси ги е навил.

- От колко време си в лабораторията? - попитах.

- Вкараха ме тук на осем. Значи...
Седем години от както съм тук.

Не знам дали го сметнахте, но все пак. На петнадесет години е.

- Седем? Ужас! А кога ще те пуснат?

- Вероятно никога.

- И нямаш никакви проблеми с това, че целият ти живот ще бъде пропилян в някаква лаборатория?

- Нямам избор. Ако мислиш, че не съм пробвал да избягам... Винаги те хващат. Винаги.

- Никой ли не е бил освобождаван от тук?

- Никой. Има само едно дете, което е успяло да избяга, но три дена по - късно са го намерили и убили.

- Какъв им е проблема с деца като нас?

- Нямам идея. И нещо ми подсказва, че никога няма да разберем.

- Господин Паркър. - някой неучтиво ни прекъсна разговора.

Хънтър тръгна с него. Значи фамилията му е Паркър. Сигурно имаше да прави тест.

По едно време, докато Хънтър правеше теста оглъднях. Нямах идея къде е Джас да ми вземе храна, затова реших да си пробвам късмета с пазачите.

Изтичах до входа на лабораторията...или беше изхода. Едно от двете. Не ме съдете. Първи път в лаборатория ми е. Въпреки, че не ми първи ден тук.

- Къде си мислиш, че отиваш? - попита един от пазачите.

- Гладна съм. Нали няма да ме оставите да умра от глад? Отсреща има магазин за храна.

Двамата пазачи се спогледаха.

- Добре. - съгласи се пазача. - Но не забравяй, че няма как да избягаш. - допълни той и ми посочи една пушка до него, която се беше облегнала на стената.

- А, ще ми услужиш ли с един лев? Не всъщност един и двадесет.

Зачудих се дали да не му поискам пари и за айрян, но реших да не нахалствам толкова много.

Пазача ме погледна със смразяващ поглед, но все пак ми даде пари.

За съжаление не ми стигнаха пари за дюнер, но имах достатъчно за пица. Усещах как щях да надебелея.

Върнах се в лабораторията с пица в ръка и отново седнах на пода, за да чакам Хънтър да дойде.