The light

~6~

-Ало!?- никой не ми отговори- Ехо?- затворих.

Пред входа видях тъжните лица на момичетата.

- Явно вчера на всички не ни е било ден- каза тъжно Кейт
- Аз все още не мога да разбера какво се случва с Майк. Доста ме нарани.
- Аз не мога да разбера защо родителите ми не са ми казали, че имам леля, която живее в същия град без да знаем и да поддържаме връзка.
- Наистина странно. Ели, ти... къде беше вчера вечерта.- Попита ме странно
- Бях на мое място. Кейт как е брат ти?- опитах се да отклонят темата.
- Добре, но не отклонявай темата. Ти не си била със сигурност сама. Страх те е от тъмното. С...кого...беше?
- С...момче.
- Моля- казаха силно заедно те
- Не ми казвай, че е станало между вас.
- Какво?! Нее! Просто си поплакахме заедно. Явно и на друг не му е било ден. Заспали сме докато гледаме звездите и плачем. Дори си е тръгнал доста рано. Но не се е случвало нищо.
- Може да станете приятели. А защо не и най-добри.
- Не знам. Имаме една година разлика, но той наистина ме разбра. Хайде да влизаме в час? Вие тръгвайте а аз ще се си взема учебниците.

Те тръгнаха а аз се запътих към шкафчето си. Докато разглеждах плейлиста с музика на Ник се блъснах в някого.

- Гледай къде ходиш- казах аз раздразнено и тетрадката и телефона ми паднаха на земята.
- Съжалявам,но...-гласът ми се стори познат но си бях забила погледа в една от вратите на училището докато явно момчето клекна за да ми даде нещата.
- Какво "но"? Ник!
- Здрасти. Отново.- каза той и тъкмо когато ми подаваше телефона го тръпна към себе си и видя, че гледам неговия плейлист.
- Хмм... Може би си разбрала, че харесвам тъжни и депресарски песни.
- Не си единствения.
- Знам аз разгледах твоя. Искаш ли помощ?
- Не. На кой етаж имаш час?
- На 3-тия. Ти?
- Аз също
- Да тръгваме. И Никол учи тука нали? 
- Да. Между другото вчера ми беше изключително интересно с теб. Приятели?
- До сега съм нямала приятел момче но, за всичко си има първи път.
- Тогава ще сме най-добри приятели.
- Мога ли да ти имам доверие?
- Щом вчера ми разказа толкова много за проблемите си да. Аз също ти имам доверие.
- Радвам се. Аз ще те оставям понеже имам час Български.
- Попринцип мога да те измъкна защото госпожата ме харесва, но няма да го направа
- Защо не съм те виждал до сега?
- Нов съм.
- Прегръдка?- казах аз и се прегърнахме за чао

*В голямото междучасие*
- Географията беше интересна.- Каза Кейт на излизане.
- Когато ти е любим предмет да. Но на мен силата са ми литература и математика- отбеляза Нелс
- На мен само и единствено математика- казах аз
- Кой е гладен- попита ни Кейт
- В превод това значи хайде към столовата- казах усмихвайки се аз
- Аз ще се отбия до тоалетната не ме чакайте- каза ни Нелс
- Нелс той ти нарани толкова много а ти ще продължаваш да му пишеш- раздразнено казах аз
- Притеснявам се- тъжно отвърна Нелс
- Знае но не можем да направим нищо по въпроса.- добави Кейт
- Хайде към стола- Казах аз

По време на 3-тия час получих отново обаждане от същия непознат. Затворих. Какъв беше този тип и какво искаше от мен?

*Преди последния час*

В коридора се бях запътила към шкафчето си но се блъснах отново е някого.
- Ник не е смешно!- казах аз преди да видя в кого съм се блъснала
- Ъмм...sorry!-гласът не беше на Ник но ми беше познат и то доста. -Ще ти помогна.
Аз шокирана си вдигнах главата и..
- Майк!- изкрещах не толкова силно аз.

___________________________

Здравейте! Отново качвам късно глава, за което се извинявам! Вече ще има график. Глава ще се качва всеки вторник и петък. Ако главата Ви е харесала можете да гласувате. Ако имате предположения или въпроси относно тази и следващата глава можете да ми ги споделите в коментарите. Довиждане...💜