Lost in Spanish words

Тринадесета глава

Здравейте, сладури!

Нямаше ме повече от седмица, но знаете, че идва края на срока/семестъра и всеки учи. Тъпо ми беше, че нямаше ъпдейт, но честно казано нямах и време, и муза.

Това е новата глава и се надявам да не ме мразите - ще разберете за какво говоря. :(

Следващата ще бъде накъде този месец, ноооо не се знае. Не съм ви забравила, мисля за вас, затова и написах главата тази вечер. Със сигурност ще съм офлайн тази седмица - глава по-нататък.

Благодаря на гаджето ми, което се сети за творбата на Марк Твен - и двамата с Кейси учат литература. :D

Та така, коментирайте, изразете мнението си и давайте предположения за следващите събития.

Аз вече нещо не харесвам Дерек, а вие?

Приятна вечер!

- Cathy

***

Гледна точка на Дерек

Беше 04:30ч. сутринта, когато за последно видях часовника. Не бях дори мигнал, не можех да заспя, за разлика от Кейси, която вече спеше спокойно.

След малко трябваше да изчезвам от тук, защото знам, че техните се прибират около 6. Станах от леглото внимателно за да не събудя тъмнокоската лежаща до мен. Спеше като ангел, свита бе в единия край на леглото. Беше заспала на секундата, в която легна под завивките.

Взех тениската си от пода и я промуших през глава, готов да си ходя.

Определено, когато Кейси се събуди ще има голямо главоболие, затова взех лист от бюрото и записах: „Вземи един аспирин, ще ти помогне. – Дерек 😊"

Оставих го на нощното шкафче, обърнах се и излязох.

Щом влязох в къщи се опитах да бъда възможно най-тих. Трябваше да си взема душ, но нямах сили. Съблякох тениската и дънките си, и преди да легна се огледах в огледалото. Смучките на врата ми бяха доста видими и със сигурно ще останат поне седмица.

- Мамка му! – изпувках и се строполих на леглото.

Много се надявам Кейси да не помни нищо от тази вечер, защото нещата рязко ще станат сложни.

Какво говоря – вече станаха!

Когато я видях на партито снощи, изглеждаше както я виждах всеки ден. Бяха двете с Маделин, когато ги забелязах със Съливан.