Haunted

Предговор

Сребристото кълбо грееше високо в тъмното черно небе над малкото градче Портланд. Сиви леки прозрачни облаци се движеха из мрачния небосвот благодарение на лекия студен бриз на вятъра. Гробната тишина се бе разпространила. Единствената светлина, която идваше бе от уличните лампи, които в някои квартали не работеха.

В един запустял краен квартал на Портланд бе единственото казино в града. Повечето хора мислят, че то е законно, но и да не е, никой няма да се осмели да застане срещу собственика. Името му е Тарик Дюри. Един от най-опасните наркобарони в света. Казиното му е като на всеки друг - бляскаво, с рулетки, маси с карти, слот-машини и още много уреди и начини един човек да си пропилее парите. Той седеше в червеното си огромно кресло, наподовяващо трон и наблюдаваше случващото се долу в огромната си стая над помещението отдолу. На никой не му правеше впечетление отдалечения тъмен прозорец високо на стената. Между тънките си безцветни устни бе сложена дебела кафява пура, която димеше. Бе облечен в черен панталон и бяла риза. Широката му усмивка разкриваше пожълтелите му зъби. Главата му бе гола, без нито един косъм. Но имаше лека бяла брада. Тарик е възръстен мъж, на около шестдесет години с много власт и желание за още повече от нея. Тъмните му зловещи черни очи следяха движението на двама от неговите охранители, които следваха високо момче, което вървеше към него. Няколко минути по късно на вратата се почука. Тарик издаде висок гърлен звук в знак посетителя му да влезе. Високо момче, около 1.87м, с къдрава непокорна коса в шоколадов цвят прибрана назад с рокерска зелена кърпа, облечено в черни дънки и черна тениска. Татуировките по ръцете, гърдите, корема и гърба му се виждаха през прозиращата черна тениска. На лявата му вежда стоеше обица, а на долната устна - метално рингче. Лицето му бе скулесто, а тялото в добра форма и стегнато. Лека V-образна бръчка се бе заформила между веждите му. Очите му са в тъмен нюанс на зеленото. Момчетото пристъпи напред и застана от дясната страна на Тарик вглеждайки се в глупавите хора, които си губят парите от хората на Тарик. Бе му забавно, колко глупави са всички. Розовите му тънки устни се извиха в незабележима лека усмивка.

-Колко смехотворно. А, Хари?-засмя се високо Тарик-Какво става с ченгето, което така усърдно се опитва да ме намери?

-Вчера разпитваше за теб в Сиатъл. Скоро ще е тук.-произнесе без никакъв интерес с дрезгавия си плътен глас.

-Ще се позабавлявам. Как му беше името?

-Даш Колдер.

-Даш Колдер... Даш Колдер!-извика силно и удари с юмрук по дървета масичка пред него-Копелото Колдер! Заради него ми се наложи да бягам преди пет години и сега пак е тук.. Гризе ме отмъщението, Хари! Искам да го очистия за това, че уби брат ми, но ще е много лесно. Трябва да го ударя в слабото му място.

-Жена му е умряла в престрелка преди десет години. Има дъщеря.

-Хмм.. Знам какво да направиш Хари. И мисля, че се досещаш и ти.-ухили се широко срещу него.

Младото момче кимна усмихвайки се малко по-широко. Вече се знаеше. Плана бе готов още, когато той спомена за нея..