Haunted

Втора Глава

Минаваше полунощ, а купона бе в разгара си. Носа ми все още не бе привикнал към миризмата на алкохол, цигари и възбудени тела. Както и ушите ми на силната думяща музика. Криех се в кухнята до отворения прозорец вече един час. Така единствено можех да оцелея още малко. Знам, че отдавна трябваше да съм си тръгнала, но Сандра не ми позволи и за малко да ме заключи с белезници за нея. Нямаше да изтърпя непрестанното и танцуване или пък тайните натискания с Дениз в стаите на втория етаж. Би било ужасно и за трима ни. И все пак ето ме тук. В тази огромна къща, която мирише гадно и е ужасно мръсна. Моравата отпред е покрита с червени пластмасови чаши и има следи от повръщано. Задният двор е пълен с напили се тийнейджъри, които пушат за страх. Вече бях сварила над две двойки да се натискат на втория етаж, докато търсех тоалетната и бе много неловко, особено, когато една от тях ми предложи да се включа. Едва се одържах да не им изкрещя, но си излязох тихо и сковано.

И сега пиех чешмена вода докато стомаха ми реве за храна, за огромна пица с кашкавал. Бях гладна и вече полузаспала. Усетих присъствие и вдигнах глава наблюдавайки с присвити очи движещата се фигура из кухнята. Той се обърна към мен с лениво изражение. Отне му няколко минути, за да ме познае. След това се усмихна широко и пристъпи към мен.

-Не се приближавай Дрю.-казах с равен тон и вдигнати ръце пред гърдите си.

Отласнах се от стената и започнах да отстъпвам назад далеч от пияния, напушен двадесет и три годишен мъж. Дрю бе стар приятел на Дениз и най-големия лентял, който съм виждала някъде. Движи се със странните пънкарски момичета и момчета. Те не са толкова лоши, но са много безотговорни. Усетих как гърба ми се удря в твърдо тежко тяло зад мен. Замръзнах на място с шокирано изражение. Две мъжки, големи длани се задвижиха по ръцете ми нагоре до рамената ми. Усетих как мистериозната мъжка фигура наваля главата си надолу.

-Ето къде си била.-прошепна.

Гласът му бе дрезгав, плътен с нотки на забавление. А дъхът му пареше по кожата на ухото ми. Дрю гледаше дори по-стаписано и по-шокирано от мен. Долната ми устна трепна, когато едната ръка на мъжа зад мен се ови около кръста ми и ме придърпа плътно до тялото си. Усещах го, твърдо и стегнато. Дрю премигна няколко пъти, усмихна се леко, намигна ми и тръгна към хола.

Въпреки изчезналата опасност, тялото ми остана напрегнато заради друга по-значима опасност, а именно момчето зад мен. То все още ме държеше плътно до себе си. Забелязах, че Дрю ни наблюдава скришом, но след като погледите ни се срещнаха той отиде при приятелите си. Тялото ми сякаш веднага реагира и се отдръпна. Обърнах се назад. Погледа ми се срещна с чифт тъмни зелени очи, в които светеше искрица забавление. Тънките му розови устни се бяха извили в игрива усмивка. Това момче пред мен бе доста високо и определено красиво. Усмивката му разкриваше една незабележима малка тръпчинка, която го правеше много млад. Но грубите му мъжки ръце ми подказваха, че е над двадесет години. И тогава нещо в мозъка ми щракна. За първи път виждам този човек, а той ме бе притиснал до твърдото си мускулесто тяло. Да, спаси ме от Дрю, но можеше да го направи и без да ме докосва.