Трета Глава

276 16 0
                                    

Той клекна и наведа главата си към мен. Беше ухилен до уши. Усмивката му го праваше още по-красив, но сега съм твърде ядосана и уплашена, за да се задълбочавам в красотата му.

-Ще го направим по лесния или трудния начин. Ти избираш. Да ми се извиниш и помолиш да те спася или да паднеш в студената вода и да се удавиш.-каза с равен тон все още хилейки се широко.

-Какво?-изпищях, когато едната ми ръка се изплъзна и откачи от металните хлъзгави решетки. Успях някак си да я върна, но леко се свлякох надолу.

-Сетих се. Може да кажеш : "Моля те, Хари, спаси ме! Толкова много съжалявам! Прости ми! Моля те, спаси ме!". Това също е вариант. Какво мислиш?

-Какво? Да не си се побъркал? Никога няма да го кажа!

Изпищях за пореден път, когато ръцете ми се плъзнаха надолу по металните решетки.

-Тогава ще останеш тук цяла нощ или ще паднеш умирайки от удавяне.-повдигна безгрижно рамене.

Преглътнах и се опитах да се покатеря, но без успех. Хари седна на дървения кей и се облегна на решетките изваждайки телефона си. Започна да играе някаква игра.

-Хари!-изпищях.

-Кажи го и ще ти помогна!

-Как може да си такъв изнудвач?

-А ти такава малка, разглезена кучка? Никой не е перфектен.

Присвих очи гледайки го злобно. Ръцете ми отново се хлъзнаха. След това тялото ми полетя надолу и се вряза в студената вода. Пищях във водата махайки с ръце и крака опитвайки се да изляза на повърхността. Но сякаш нещо ме дърпа надолу, а и това, че не мога да плувам осложнява нещата. Ледената вода навлиза в белите ми дробове и усещам как се задушавам. Изведнъж усетих как клепачите ми се затварят натежали от умора. Нещо ме тегли надолу, докато аз затварям плавно очи позволявайки на водата спокойно да навлезе в тялото ми...

Отворих рязко очи. Остра болка прониза гърдите ми и от гърлото ми усетих дразнещо парещо чувство. Започнах да кашлям, за да премахна дращенето в гърлото си, но болката в гърдите ми се усили.

-Спри! Не кашляй! Боли повече.

Хари издиша тежко и се просна на брега до мен. Дишаше тежко, гърдите му се вдигаха и спадаха, очите му бяха затворени и лежеше по гръб на чакълестия плаж до мен. Дрехите и косата му бяха мокри. Очевидно бе скочил след мен. Все пак реши да ме спаси. Хмм..

HauntedOù les histoires vivent. Découvrez maintenant