The light

~7~

-Майк!
- Здрасти!- каза той
- Къде беше?
- Нека не говорим за това
- Нелс знае ли, че си тук?
- Никой не знае.
- Какво се е случило?
- Няма значение. Нека ти помогна.
- Не, не искам. Ще влезеш ли в час.
- Много бързам. Моля те не казвай на никого
- Но..- той тръгна към изхода и не ме остави да се доискажа

Влязох в стаята си. Имахме час при класната. Нелс беше доста тъжна.
- Не си хаби нервите за него. Не го заслужава.- Казах аз
- Никой ли не го е чувал?- попита отчаяно Нелс
- Аз знам по-малко и от тебе- каза Кейт
- Ели, ти?
- Н-не съм- казах тихо аз.
Часа започна. Класната влезе. Тя първо се поколеба но направи 2- 3 крачки към мен и ме попита:
- Защо Майк не идва на училище?- Нелс ме погледна с шок
- Защо ме питате? Аз от къде мога да знам?
- Видях ви да си говорите в коридора. Донесъл е бележка на директора за отсъствията. Утре ще се върне.
- Майк е дошъл на училище?- каза стъписана Нелс- Ели, ти защо..- от очите ѝ започнаха да се отделят капки сълзи и излезе от стаята.
- Той не ми каза нищо.-казах аз на класната и излязох от стаята- Нелс изчакай?
- Ти ме излъга Ели. Аз те попитах.
- Не исках да ти казвам, защото щеше да се почувстваш зле.
- В момента по-добре ли изглеждам?
- Нелс, ние се блъснахме в коридора и той ми каза да не казвам на никого, че съм го видяла.
- Значи той ти е по-близък от мен?
- Не се карайте заради момче. Това е най-голямата грешка, която можете допуснете- задъхана се обади Кейт.
- Нелс...аз...- През сълзи казах аз
- Не мога да слушам повече- каза тя и се насочи към входа
- Съжалявам...- силно, но явно не чак толкова че Нелс да ме чуе казах аз. Кейт тръгна след нея а аз седнах на стълбите и продължих да плача. Бръкнах в джоба на дънките си и извадих от кърпичките на Ник. Реших да ми пиша.

"Имам нужда от теб. На стълбите на първия етаж съм.

ИДВАМ!"

След точно 3 минути усетих как някой ме прегръща

- Какво станa?
- Излъгах най-добрата си приятелка.
- Не те познавам от много време, но те познавам от достатъчно за да знам, че не си го направила нарочно. Защо го направи.
- Тя харесва едно момче, с което ще ше да излиза, но той не се появи няколко дена включително и на деня на срещата. Днес се блъснах в него в коридора. Каза ми да не споменавам, че съм го видяла и излъгах най- добрата си приятелка, че не съм. Но тя разбра, че съм я излъгала и ето ни тук.
- Знам какво е да се скараш с приятели.- Каза той и ме прегърна. След това видя кърпичките, които ми даде взе една и избърса сълзите ми.- Хайде
- Къде?
- Часовете свършват след 5 Мин. Ще си вземем раниците и отиваме на нашето място.
- Може ли да отидем след час. Искам да отида вкъщи.
- Страхотно. Тогава ще се видим след час.
- Чао

Прибрах се взех си душ. Оправих си косата и хапнах и се преоблякох. Имаше 20 мин до срещата и трябваше да тръгвам. След 15 минути бях там но Ник го нямаше. Но нашето място имаше кърпички шоколад и цветя. До тях имаше картичка на която пишеше: "За теб, сис!"

- Хареса ли ти?
- Много...мерси! Жест който никога не бяха ми правили...
- Обещавам живота ти да се промени.
-Как?
- Ще видиш, сис!
- Приготвих това за сълзите и тъгата която ще изхвърлим.
- Омръзна ми да плача. Обещавам, че няма.

*След срещата*

Прибрах се и наще все още ги нямаше. С Ник мина прекрасно. Той наистина ми стана като брат.
Не вечерях. Единственото което щях да ям бефше пакет пуканки докато гледам сериала си. Легнах и заспах доста рано.
Сутринта станах рано. Направих си капучино и гледах изгрева. След това се приготвих за почивка, защото днес е събота...
*Гледна точка на Нелс*
Държах се гадно с Ели, но в момента не мога да и пиша, защото нямам интернет и трябва да оправя това като отида в офиса на доставчика на интернета ми.

* На прибиране към у дома"

Бях се загледала в небето докато слушам музика и неусетно съм се обърнала и съм тръгнала да ходя назад. Изведнъж усетих как се блъскам в някого. Защо парфюмът му ми е толкова познат. Оуу...не...
- Нелс!?- аз продължих напред и го игнорирах-Нелс изслушай ме!
-Какво? Защо да те изслушам? Защо те нямаше? ЗАЩО НЕ ДОЙДЕ НА СРЕЩАТА СЕ? ДА НЕ БЕ ДА Е УМРЯЛ НЯКОЙ?
- ДА УМРЯ! БАБА МИ...ТЯ...
- Майк...съжалявам. Трябваше да ми кажеш. Наспамих те със съобщения.
- Нелс извинявай!
-Не знам дали ще мога да ти простя. Много ми е гадно за теб, но трябваше да ми имаш доверие.- казах аз и направих една крачка напред но той хвана ръката ми. Настръхнах и се зачервих.
- Предишния път когато ти докоснах ръката бях в час по математика и ти си ми длъжница от тогава.
-Какво ще искаш?
-Да имам 13 желания.
- Не са ли много. Но ок. Какво ще е първото
- Целуни ме...