Изгубеният остров

1 глава

Сънят, който далеч не

беше сън

Корабът се блъсна в скалите. Малцина оцеляха и тръгнаха да се спасяват в различни посоки. Уви, само един успя да намери земя. Казваше се Джон. Имаше руса коса и носеше моряшка блуза. Беше смел, но понякога не мислеше и се отказваше.

Той намери остров. На него нямаше нито човек, нито стръкче тревичка. На хоризонта нямаше нищо.

Джон се паникьоса, но после осъзна, че това няма да му помогне. Той започна да мисли как може да се измъкне от острова жив. Мислеше така дълго. Около 5-6 часа. Дори не спря да мисли късно през нощта, но нищо не му хрумваше. Накрая той се измори и си легна. Заспа.

Нощта беше спокойна, докато не започна да сънува! Той сънуваше:

-Джон, защо ни остави? Бяхме приятели. А сега ние потънахме и се превърнахме в звезди! Звезди, които могат да говорят само в съня на хората!

-Но.... Аз не съм искал! Съжалявам! Моля, върнете се при мен! Моля!

-Вече е късно. А дори и да искаме не можем.

В съня му се виждаше как от лицата на приятелите му се спускаха бледи малки сълзички. Но и Джон плачеше, осъзнавайки, че е сам на остров и без приятелите си.Чуваше се леко хлипане. А те никога не плачеха. Поне никой не ги беше чувал. Но сега те плачеха един пред друг и показваха всичките си чувства, защото знаеха,че когато Джон се събуди те щяха да изчезнат.

Джон се събуди. Мислеше, че сънят беше само сън, но това далеч не беше истина.

2 глава

Другата страна на

острова

Джон тръгна в търсене на живот. Стараеше се да огледа всяко едно кътче на острова, защото всяко едно нещо можеше да бъде признак на живот. И това не беше грешка. Също се стараеше да не мисли за кошмара, защото това му навяваше лоши спомени.

-ЦВЕТЕ!-възкликна той.

Да, това беше цвете! А щом погледна напред той видя..... Той видя живот! Птици! Зеленина! Да, той беше открил другата страна на острова! Веднъж в живота се почувства значим. Той и представа си нямаше, че острова имаше втора половина, толкова красива! Той продължи да върви сред красотата, докато не осъзна, че се е загубил. Започна да се лута във всички посоки. Север, юг, изток, запад. Мислеше, че се върти в кръг, но всъщност само повече се губеше. Продължаваше да върви, докато не осъзна, че е време да си направи легло и да поспи. Той изтръпна, като се сети за съня.