Пета Глава

280 17 0
                                    

Погледах го объркано. Той влезе и затвори вратата след себе си.

-Пропусна нахален в списъка с обидите си за мен.-усмихна се широко.

-О, вярно! Не пременно ще го добавя.-казах съркастично.

Тръгнах към кухнята, а Хари след мен. Оставих продуктите върху кухненския плот и започнах да ги слагам на мястото им.

Той застана до мен и се подпря на плота подавайки ми продуктите. Реших да си замълча, а и така ще ми е по лесно. Сложих млякото и яйцата в хладилника, хляба и овесените ядки в шкафовете. Надигнах се на пръсти, за да отворя единия висок шкаф, за да сложа вътре пилешката супа. Усетих студаната ръка на Хари върху голия си хълбок. Другата му ръка взе от моята, супата и я сложи в шкафа затваряйки го. Вдишах затваряйки очи. Усещането бе като меката му целувка. Онова познато електричество отново бе тръгнало из кръвта ми. Отворих очи издишвайки. Отдръпнах се отивайки в другия край на кухнята преди да съм направила нещо грешно. Извадих две бели големи порцеланови чаши.

-Искаш ли чай?-попитах тихо опитвайки се да контролирам гласа си.

-Мхм..-промърмори сядайки на един от столовете пред плота.

Докато слагах водата на котлона и сипвах гранулите в чашите усещах погледа му върху себе си. Това бе толкова влудяващото. Пръстите на ръцете ми трепереха и чувствах тялото си като нажежена лава. Направо можех да опържа няколко яйца отгоре без проблем. Сипах водата в чашите и разбърках. След това се обърнах и му подадох едната. Реших да избягвам очен контакт, тъй като все още не съм се напълно съвзела от сладкото му докосване. Изобщо не го очаквах. Проклета къса блуза! Проклет мой ръст! Проклет Хари! Седнах срещу него играейки си с лъжичката в чая чакайки го малко да изстине.

-На колко си?

-Защо те интересува?

-Опитвам се да проведа нормален разговор, Касиди.-усмихна се.

-Една жена не се пита за възръста.

Повдигнах глава и го погледнах. Погледите ни се срещнаха и аз веднага съжалих за постъпката си. Очите му блестяха в светъл нюанс на зеленето, розовите му устни се бяха извили в малка сладка усмивка. О, защо точно той трябва да е толкова привлекателен?

Изведнъж бръкна в джоба на дънките си и вдигна в ръката си телефона ми.

-Телефона ми.. Какво прави при теб?

HauntedWhere stories live. Discover now