Да си играеш с огъня

Този град става все по - странен

Нямам идея как мина толкова бързо нощта. Отидох на училище без да закуся. Брат ми за пръв път да не беше вече там. Той влезна в класната си стая. Предполагам той очакваше същото от мен, но аз отидох на четвъртия етаж, където беше библиотеката. Не ме питайте как искания толкова много стълби. Крайно време е да сложат един асансьор, който да не е само за деца с увреждания.

Търсех за информация относно онова, което се случи с Луна. Тя видя или по - скоро осети нещо, но не зная какво, затова трябва да науча. Попаднах на една книга, която изглеждаше обещаващо. Тя бе с заглавие "Ирландска митология". Докато разлиства страниците ѝ попаднах на нещо, което може би могло да ми помогне. А то беше: Банши е жена-призрак в ирландската и шотландската митология. Според вярването появата на банши и нейният вледеняващ писък предвещават смърт. Те често се срещат с бяла коса и доста светла кожа, но най-характерната им физическа особеност са очите им, станали огненочервени от векове на плач за хората, които обичат и за които тъгуват. Писъците на баншито са най-отвратителните, които можете да си представите. Звучат едновременно като вой на вълк, крясъците на изоставено дете, стенанията на раждаща жена и писък на сова. Тези, които са ги чували потвърждават, че този крясък би събудил дори и най-дълбоко заспалия човек и биха се чули и в най-силната буря.

Ами ако това, което Луна почувства е била Банши. Чухме писък. Часът, който трябваше да карам вероятни вече беше към своя край, а аз бях отворила една книга за ирландската митология и четях за митичното същество Банши. Да, познах - звънецът би.

Не бях сигурна дали е законно са си взема книгата, но никъде не виждах знак, на който пише "Забранено е да крадете книгите! " , затова си я взех.

Слезнах на втория етаж, защото предположите, че имаме математика, но се оказа, че не е така. Имах литература. Качих се на третия етаж и влезнах в стаята. Никога повече няма да изкачвам толкова стълби. Никога.

След часовете отидох при Хънтър. Надявах се той да знае нещо.

- Значи смяташ, че Луна е осетила появата на нещо, наречено Банши? Правилно ли разбрах? - каза Хънтър след като му разказах за всичко.

- Ами да.

- И не ти се струва нереално?

- Каза момчето, което има контрол над въздушните маси.

- Добре, имаш право. Откъде да сме сигурни, че е точно това нещото?

- Ами както виждаш няма от къде, но чухме проглушителен писък и Луна усети смърт. Ако имаш по - добро предложение - слушам те.

Хънтър само по клати глава, за да ми покаже, че няма по - добра идея.

- Така си и помислих. - съобщих аз.

- Аз ще тръгвам. - каза Хънтър след като погледна часовника на ръката си. - Ще го мислим друг път. - обеща той, целуна ме по челото и тръгна.