Haunted

Седма Глава

Минаха цели четири дена от както за последно видях Хари. Всеки ден се събуждах с мисълта за него и това ме ужасява. А и това, че винаги го чакам да дойде залъгвайки се, че сигурно ми е забравил адреса, когато не се появява. Дори в супермаркета следя за тръпката, която ще пропълзи по гърба ми ако е там, но го няма и не дойде, а касиера вече два пъти ме кани на среща, но аз все му отказвам. Истината е, че от както Хари ме целуна нямам очи за никой друг освен за него. А това наистина ме тревожи. Имам предвит и преди не съм се заглеждала по момчета, но все намирах нещо за което да се хвана стане ли дума за това дали са привлекателни, а сега.. Всеки, когото погледна и не е Хари просто веднага притеглям везната и те веднага отиват в дъното. Не мога да приема, че съм влюбена в него. Не и в този дразнител. Вярно е! Никой не ме е целувал така, както него, но.. О, по дяволите! Може и да съм хлътнала, но вече започва да ми пада в очите. Наистина не бе казал кога ще дойде, но каза "..следващия път..".

О, такава съм наивница! Седя тук облечена в най-хубавото си бельо очаквайки го. Няма да стане Хари! Не съм толкова лесна! Върви по дяволите! Никога не съм падала под нивото си заради едно момче. Не си мисли, че ти ще си първия. И, не приятел.. Не съм влюбена в теб и ще открия по-добър.

Станах от дивана в хола и тръгнах към входната врата. Взех чантата си през рамо и излязох навън. Няма да мисля за него. Не съм влюбена глупачка обсебена по него.

Пресякох набързо шосето и навлязох в отсрещия парк. Днес времето бе отново хубаво и слънчево. Прекалено слънчево дори. Един лек бриз на вятъра правеше времето идеално. Повечето деца се гонеха из площадките и пищяха. Аз реших да седна на една от големите люлки. Сложих си слушалките и започнах да се полюшвам напред назад с равномерни плавни бавни движения движейки само краката си. Преглеждах онлайн магазина "Fashion Days" за някоя нова дрешка, с която да се поглезя. С това единствено брат ми ме сравняваше с момиче. Дългата коса според него всеки дори мъж може да име. Тук бе прав, но той мисли и, че чрез пластични операции можеш да станеш, но аз не го вярвам. Бях гледала документални филми и едно предавене по TLC и останах потресена. В интерес на истината не е много хубаво да си жена. Не случайно сме наречени "най-нежния пол". Чувстваш всичко много по-силно от мъжете и те боли много по-силно при раздяла. Мъжете могат да се защитят при напедение или пък изнасилване, докато жените не могат без подходящо обучение. Преди две години брат ми ме научи на някои много добри хватки, на които го научили в службата. Сега ми липсва още повече. Нямам търпение да се минат още две седмици и да замина за Лос Анджелис.