In The Name Of La Famiglia

Глава 26

Касандра

Когато най-накрая се съвзех бях в болница. Чудесно! Всичко върви по план. Бавно се надигнах от леглото. Китките леко ме боляха, но не беше нещо, което можех да не изтърпя.

Вратата се отвори и една сестра влезе.

-Здравейте госпожице! Ще Ви оставя храната и повече няма да Ви притеснявам.

Беше висока, руса и слаба. Перфектно!

-Извинете. Може ли да Ви попитам нещо.

-Разбира се. - изчурулика сладко.

-Отвън има ли някой? Имам в предвид да стои пред вратата.

-Да. Един мъж е там. Следи всеки.

-Може ли да Ви помоля за нещо?

-Да. Какво има?

Изправих се и я погледнах с най-милия поглед.

-Може ли да се разменим?

-Моля?

-Чу ме. Сваляй униформата и слагай гадната пижама! Няма да остана с цербера отвън и минута повече, а ти си перфектна, за да ме заместиш.

-Забравете! Сега си изяще храната и след около час ще Ви изпишат.

Не исках да стигам до там, но се налагаше. Взех металната купичка с храна и ударих медицинската сестра с всичка сила. Тя се строполи в безсъзние в краката ми.

Завлякох я в банята и бързо облякох униформата й. Отворих вратата на стаята. Видях мъжа, за когото ми казаха. Излязох безшумно и започнах да бутам количката с храна. Планът ми не можеше да стане по-перфектен.

-Каравелова? Къде с тази количка? Имаме още стаи.

Добре де. Сега ме издъниха.

-Каравелова? Чу ли какво ти казах?

Усетих как нечии поглед ме пронизва. Една солидно закръглена жена на средна възраст застана пред мен.

-Хей, ама ти не си Каравелова!

Вложих всичката си сила и злоба преобърнах количката и хукнах да бягам. Чух псувни на руски и онзи бабаит хукна след мен. Отворих вратата към стълбището. Заричах се по стълбите и влетях в някое от другите отделения. Започнах да бягам по коридора. Видях една врата и влязох в стаята.