Haunted

Осма Глава

На сутрината се чувствах толкова зле, колкото и снощи. Образът на красивата блондинка и Хари целувайки се, не ми излизаше от ума. Въпреки че заспах късно, заради непрестанния ми плач бях пълна с енергия. Докато се излежавах доста мислех и видяното снощи ме накара наистина да осъзная, че съм една наивница, но и че, сериозно съм хлътнала по този гадняр. И накрая стигнах до заключението, че няма да му позволя да си играе с мен. Видяното снощи до някъде успя да ме мотивира да се захвана малко по-сериозно с външния си вид. Вече няма да чакам Хари да цъфне на вратата ми и отново да се натискаме. За мен той е затворена страница. Дойде и си отиде, както всички останали. Това, че страдам малко повече не променя нищо. И сега на пук на него и идеалната му приятелка ще се съвзема. Чао Хари. Благодаря, че дойде, създаде някакви чувства и след това ги унищожи.
Излязох от душ кабината и се върнах в стаята си. Бързо изсуших тялото си с хавлията и косата със сешоара и облякох черни дантелени бикини и черен дантелен сутиен. Навлякох върху голите си тесни дънки в тъмен деним и облякох бяла блуза, която отпред е до кръста ми, а отзад закрива задните ми части без ръкави. Сложих отгоре черното ми тънко кожене яке, колкото да не ми е студено. Загледах се в кецовете си, които сякаш ме викаха, но жената в мен крещеше към черните обувки на платформа. Реших веднъж в живота си, да я послушам и обух обувките на платформа. Истината е, че платформата е много по-удобна от тока и може лесно да избягам ако видя някъде касиера от супера в квартала. Последните няколко дни започна да ме преследва, а това вече сериозно ме притеснява. Сресох косата си и я оставих пусната. Сложих малко спирала и гланц на безцветните си устни. Все пак ще излизам навън. Не искам хората да бягат от мен крещейки "зомби". Напоследък тази дума ме описва най-добре. Безсънните нощти не ми се отразяват добре. Взех черната си кожена чанта с дълга дръжка и я оставих да виси от дясното ми рамо. Имам нужда от разходка и чист въздух. Стаята ми започна да мирише гадно. Оставих прозореца отворен и се изнизах от къщата отивайки към парка.
Вече губех всякакво търпение станели дума колко време още остава, за да ида при брат си. Снощи докато се прибирах с таксито си мислех дали да не избягам от Хари отивайки в Лос Анджелис, но реших да не ставам пъзла. И тогава думите му дойдоха като ледена вода изсипана върху лицето ми: "..Можеш да осъществиш полов контакт с някого без да имаш връзка с него..". Точно това бе е и правилното определение за целувката ни. А и дори аз самата знаех, че една целувка не определя дали имаме връзка. Но факта, че е единственият, който някога ме е целувал така променя нещата. Може би и затова си бях създала излишни надежди, а и той ме целуна, не аз. И все пак ясно си спомням как реагира след това. Доста объркващо тогова за мен, но сега вече знам, че се е притеснявал за..Марая. Мразя момичето, а не искам. Такъв урод си Хари!
Разхождах се из алеите на парка с моите платформи като луда мислейки си за Хари, а бях решила тотално да го разкарам от живота си.
Усетих как се блъскам в нещо твърдо и стегнато. Залитнах назад, но останах изправена на краката си. Вдигнах само малко глава и тогава го видях. Стоеше пред мен с ръце пъхнати в джобовете. Но сега изглеждаше различно..грубо. На лявата му вежда има обица и на долната устна малко метално рингче. Лека V-образна бръчка се беше заформила между веждите му. Носеше черна тениска и черни дънки. Можех ясно да видя татуировките на корема и гърдите му през прозиращата тениска. Непокорната му коса както винаги бе прибрана назад с черна кърпа за коса. Определено изглежда различно.. Грубо! Като лошо момче. Инстинктивно отстъпих една крачка назад. Гледахме се втренчено. Очите му не бяха в онзи светъл нюанс на зеленто и с игриви искри в тях. Сега те са тъмни, много тъмни. Този човек изобщо не прилича на онзи дразнещ Хари, който познавам. Сега пред мен стоеше друг човек.