Haunted

Девета Глава

Минаваше седем вечерта, а аз продължавах да се скитам из града. Отново мислех за Хари и целувката. Боже мой! Бе по-добра и от първата. Имах чувството, че ще припадна от удоволствие. Но докато бягах от него, влюбеното ми възбудено аз ми крещеше да се върна и го целуна, но не го направих. Нямах достатъпно смелост, а и бях решила все пак да го отбягвам. И със сигурност щях и да спра да мисля за него след малката ни среща в парка, ако не беше проклетата целувка. Истината е, че още усещам вкуса на устните му върху моите. Но бих дала всичко, за да видя отново шокираното му изражение, когато споменах Марая. Бе повече от шокиран. И все пак го оставих, но нали това бе проклетото му желание. Думите, които ми каза все още се забиваха като остриета на ножове в сърцето ми. Бях се превърнала в проблем за него. Е, вече го няма.
А и погледите му. Гледаше ме така сякаш съм някакво долнопробно животно, което мрази и презира с цялото си сърце. Най-много ме болеше за това. Как може да се превърна в обект на омразата му толкова бързо и след като нищо не съм направила?
Разхождах се вече в продължение на два, три часа и на няколко пъти се наложи да изтривам мокрите си бузи от сълзите си. В този момент се радвах, че спиралата ми е водоустойчиво иначе да съм заприличала на кошарка.
Усетих как лъхва студен вятър. Повдигнах глава. Намирах се в един от най-закътаните квартали в града. Какво правех тук, по дяволите? Понякога изобщо нямам усет за времето и мястото. Луната грееше все така ярко високо в небето, което бе черно и по него се разхождаха сиви купести облаци, които закриваха звездите. Обгърнах тялото си с ръце. Студеният вятър отново ме удари право в лицето ми. Спрях и се огледах наоколо. Всичко ми изглеждаше толкова еднотипно. Тъмни, порутени сгради и без капка светлина и жива душа на около. Усетих неприятното чувство, че някой ме наблюдава. Изведнъж нещо в мен изкрещя да бягам. Сепнах се от вика, който само аз чух. Който всъщност си бе само в моята глава. Понечих да направя крачка напред, но не помръднах. Пред мен на по-малко от един метър стоеше висок мъж ухилен с онази мазна усмивка. Гледаше ме странно, твърде странно. Пристъпих назад, но гърба ми се удари в нечие тяло. Силно исках това тяло да бе на Хари, но не усетих онази тръпка. Бързо пристъпих напред, но онзи първия пристъпи към мен и се наложи да застина на място.

-Защо се намираш тук по това време, малката?

По гласа му разпознах, че е пиян. Боже мой! Ако тук ми е края, о, моля те нека умра от шок, а в ръцете на тези. Онзи скокна към мен. Аз изпищях и започнах да бягам към свободната посока. Трябваше да бягам. Можеше да намеря някой друг квартал или да се скрия. Трябва да бягам по-бързо.
Препънах се на няколко пъти в ситни камъчета. Обърнах се назад и това ми бе грешката. Върха на обувката ми се заби в един малко по-голям камък и политнах напред. Тялото ми се стовари по корем върху асфалта. Бях готова да стана отново, когато усетих как някой ме хваща за косата и ме дърпа силно нагоре. Изправих се в седнало положение с главата вдигната назад. Бях стистнала очи, заради болката идващата от скалпа ми. Чувствах, че всеки момент ще го изтръгне. Усетих как някой стоварва дланта върху бузата ми. Долових мъжки пиянски смехове.

-Само не удрай тялото и. Искам да го чукам с цялата си невинност.

Последва още един удар и още един, и още един. Стигнах до седмия, когато вече усещех вкуса на желязо в устата си. Кръв.. Ударите бяха толкова силни, че чувствах влага навсякъде по лицето си. Кръв.. Сълзи.. Изведнъж шум от разкъсана дреха отекна в нощта. Очитед ми се разшириха. Изпищях и започнах да се бунтувам. Чувствах как студения вятър удря голата кожа на стомаха ми. Блузата ми скъсана оставяйки ме само по сутиен. За щастие, било то и не много голямо усещах дънките по краката си. Този път юмрук накара главата ми да се извърне настрани. Силна болка прониза дясната страна на лицето ми. Боже, как боли!
Бях готова за следващия удар, но той не дойде. Дори смеховете вече не се чуваха. Само.. Само мъжки викове и шума от удари. Но се нанасяха върху мен. Лежах върху асфалта свила се на кълбо мъчейки се да отворя очи. Скоро, твърде скоро, всичкия шум спря. Долових тежки стъпки, които се приближаваха към мен. Усетих ръка върхи рамото си. Изскимтях и понечих да се отдръпна, когато чух до болка познат глас.

-Шшшшт.. Всичко свърши. Всичко свърши.. Свърши се.

Притегли ме към гърдите си. Отчаяно обвих ръцете си около кръста му като удавник за сламка. Топлината на тялото му се разнесе из моето. Беше подпрял брадичката си върху главата ми и ме стискаше в прегръдката си по-силно и от мен. Изведнъж се отдръпна. Измънках недоволно. Той леко се засмя и ме взе на ръце. Подпрях бузата си на топлата му черна тениска. Откачен. Навън бе десет градуса под нулата, а той ходи по тениска. Въпреки това усещах всичката му топлина на тялото му. Бе толкова усполояващо. Затворих плътно очи и отпуснах тялото си в ръцете му. Не знам как и защо се е озовал тук, но не ме и интересува. Важното бе, че бях спасена и толкова близо до него. До Хари...