Беше 8:00 сутринта.
Бях станала и започнах да се оправям за първия учебен ден.Никак не исках да ходя,но се налагаше.
Стана 9:30 и трябваше да тръгвам.Надявах се заради Covid-19 да не го "празнуваме".Пристигнах и видях Мили.Най-добрата ми приятелка.Единствената ми такава.Предпомитах да се сприятелявам с момчета.Всички момичета ме тъпчеха.Ето че "празненството" започна.Мина малко време и стана нещо непредвидено.Едно момче от 9 клас запали плаката на който пишеше името на училището.Директорът изведе всички от сградата и учителките се обадиха на родителите ни.Преди баща ми да дойде отидох да проверя кой го е запалил.Че как иначе.Беше Ник.Един от групичката ми.Отидох до него и му казах:
Й:Идиот!Можеше да ни убиеш!Ти имаш ли глава на раменете си?!
Н:По-спокойно малката!Просто се позабавлявах.Какво толкова?
И Мили дойде.
М:Ме как иначе ако не си ти!*удари го с раничката си*
Н:Ето я и тая-
*Ударих му шамар*
Н:Това пък за какво беше?!
Й:Майната ти Никола!
М:По-добре бягай!Цялото име не върви на добре.
Н:Не ме е страх от нея!
*Ударих го с юмрук в носа и му го счупих*
Й:Следващият път не се закачай с мен Никола!
М:Да тръгваме!
*тръгнахме и баща ми ме чакаше*
Б:Как сте деца?
Й:Все тая просто ни закарай у нас
М:И мен ли?
Й:Да!Имам нужда от теб точно сега!
М:Ок щом казваш!
*прибрахме се и гледахме "Дневниците на въмпира"*
ESTÁS LEYENDO
Понякога смъртта е по-добре вариант.......
Vampiros(не по действителен случай)Казвам се Йоанна.На 14 съм.Живота ми е пълен ад.Когато бях на 2 майка ми почина.Останах сама с баща си.Тогава всички ме съжаляваха.Молих ги да спрат.Казвах им ме всичко е наред,но те продължаваха.До 11 годишна живях в Софи...
