Беше 8:30 сутринта.
Събудих се и си погледнах телефона.
Й:Мамка му успах се!
*баща ми връхлетя гневен*
Б:ЙОАННА СТАВАЙ ЗАКЪСНЯВАШ!
Й:Тате дай го малко по-chill
Б:Бързо се оправяй и да тръгваме!
Й:Оффф добре!
*10 минути по-късно вече се бях управила и бях готова да тръгвам*
Б:Днес аз ще те закарам!
Й:Окей,окей...
*в училище*
М:ЙОАННА!
Й:Мили не откачай!
*"У" Знам и "учителя"*
У:Йоанна защо закъсня на първия си учебен ден?!
Й:Извинете госпожице успах се!
У:До края на срока да не се повтаря!
Й:Добре госпожо!
У:Сядай си на мина и вади Математика!
*Седнах и си извадих учебниците*
М:*шепнейки*Помислих си че си мъртва!Забави се с 20 минути!
Й:*също шепнейки*Млъкни знам,че закъснях много!
*"Х" значи "Христина"(Тя също ми е може да се каже приятелка но не сме много близки)*
Х:*шепнейки*Момиче изкара ни акъла!
Й:*шепнейки*Знам,знам
Знам,че тази част е по-кратка но нямам много време❤︎
YOU ARE READING
Понякога смъртта е по-добре вариант.......
Vampire(не по действителен случай)Казвам се Йоанна.На 14 съм.Живота ми е пълен ад.Когато бях на 2 майка ми почина.Останах сама с баща си.Тогава всички ме съжаляваха.Молих ги да спрат.Казвах им ме всичко е наред,но те продължаваха.До 11 годишна живях в Софи...
