In The Dark

1

Облаците започнаха да се събират и да стават все по-тъмни и по-тъмни. Аз ли го правех това или беше непознатата мъжка фигура в далечината. Изневеиделица се запали и пожар колко мен, тогава осъзнах къде се намирам, бях на любимото си място, където се крия от цялото човечество когато не съм в настроение. Огънят започна все повече да се приближава към мен и усещах топлината как пари по кожата ми. В далечината видях как мъжът бяга към мен, но така и не успява да ме спаси, и точно преди огъня де ме погълне се събудих.

Психолога ми ме изгледа странно все едно за първи път чува тази история. Сънувам го почти всяка седмица, поне веднъж.

-Амелия, искаш да ми кажеш, че отново си сънувала тази измислица?

-За какъв *** ми е да си го измислям и мисля че вече е редно да спра да идвам при Вас!

-Това, мило мое момиче, не е твое решение. Съдията прояви милост, можеше да метеш улиците или по-лошо. На пробация си, не забравяй.

-Дори не бях виновна, вижда се на камерите, че бях на 20 метра от тази кола.

-Няма да водим този безсмислен разговор отново. Свободна си да се прибираш, за днес приключихме!

Станах от дованчето и излязох от стаята. Запътих се към паркинга за да намеря колата си и наистина да се прибера, защото днес ми писна от всички. Имам нужда от малко музика, една ароматна свещ и старбъкс.

Ще попитате защо ходя на психолог, ами преди 5 месеца бях на бензиностанцията да заредя, когато колата срещу мен избухна в пламъци. Знам че не съм го направила аз, но съдията каза че на камерите се вижда как хвърлям нещо горящо към нея, и от тогава съм на психолог. Тогава ми беше много лошо и не помня почти нещо, не ми се искаше да спирам да зареждам, но нямаше да мога да се прибера. И ето до къде стигнах...

Паркирах пред нас и слезнах от колата, държейки старбъкса си.
Влязох в нас и забелязах веднага че нещо не беше наред, почувствах нещо неприятно. Знаете как ви побиват тръпки някой път когато ви е студено. Така се почувствах сега, но не ми беше студено. Потърсих да намеря нашите, но ги нямаше, видях само една бележка на която пишеше, че са на гости на семейство Браун.
Мамк му бе, защо не са ме изчакали, сина им е доста хубав.

За миг бях забравила за неприятното чувство от преди малко. Реших да проверя дали някой не е влязъл в къщи. След като се убедих, че на първия етаж няма никой се кача в стаята си, и го направих по най-тихия възможен начин.