In The Name Of La Famiglia

Глава 28

Касандра

-Какво ти отне толкова време, че да дойдеш до тук?

Жената пред мен ме гледаше надменно и с поглед "Ти не заслужаваш моето внимание". Италианският й акцент личеше от милион километра, дрехите й бяха последен писък на модата, а изкустено изрусената й коса бе вързана на висока опашка.

-Съжалявам, но е малко по-трудно да скриеш следите си след като цялата италианска мафия и всеки руски главорез на територията на България те издирват.

-И това трябва да ти е оправдание? Жалка си.

-Не мен ме захвърлиха след двадесет годишен брак на улицата без пукната пара.

Тя изпръхтя. Бинго! Уцелих болното й място.

-Знам, че искаш да им го върнеш с лихвите за всичко, което ти причиниха. И аз ще ти помогна.

-И как? Вече нямаш връзки с деденцето, нямаш пари, камо ли хора.

-Не ме подценявай Мароне. Хората, които са го правили са се прецаквали и то по гаден начин.

-Не ме наричай Мароне! Аз...

-Развода все още не е факт. Просто лека спънка. А сега към въпроса. Ти исках да премахнеш Маркус, аз искам да премахна Джулиана и ти ще ми помогнеш. С един куршум ще отстреляме два заека. И вече имам план за това.

-Може да е жалко за мен да се доверявам на една двадесет годишна лигла, но нямам особен избор. Слушам те.

Джулиана

Слънцето нежно си проправяше път през завесите. Леко се размърдах в леглото, а ръцете на Боби се увиха по плътно около мен. Усетих как носът му се заравя в косите ми, а после устните му да докосват голото ми рамо. Обърнах се към него и се вгледах в синьозелените му езера.

-Добро утро любов моя! - прошепнах аз.

-Добро утро ангел мой! - прошепна и целуна устните ми.

Усетих как нещо се размърда между нас. Тихо се изкикотих.

-Или аз те развалих, или винаги си адски възбуден.

-Това е само, когато ти си наоколо. И ще трябва да свикнеш, защото имам доста да си наваксам.