REBORN

CHAPTER 1

Беше мрачен, делничен ден в село Чала - едно малко и старо родопско село.
Всички от селото си бяха вкъщи на този ден, освен група от археолози, които търсеха праисторически останки в една от малкото равнини на селото.
Въпреки, че беше студено и мрачно, хората не спираха да се ровят из земните площи и да търсят точното място на заровените останки.
Вечерта дойде заедно с почивните им часове преди да изгрее слънцето отново и всички се прибраха по караваните си, които бяха около изкопките.
Започна да вали лек дъжд и вечерта стана по-тъмна, чуваха се леки гръмотевици из селото. Задавеше се буря.
Дъждът се засили и големите му капки удряха силно по покривите на малките къщички. Токът в селото спря и настъпи пълен мрак, тук там се виждаше нещо и то благодарение на светкавиците.
Дупките, които бяха изкопали археолозите, се напълниха с вода.
Почвата започна да се стича като кал и от нея се откри неподвижна мъжка ръка. Дъждът спря за няколко мига и излизайки за по цигара, началникът на копачите забеляза, че има нещо, което не са забелязали по-рано и се наведе, за да провери.
Присви очите си щом приклекна, но му беше неясно какво вижда, защото мракът беше навсякъде.
Безименния пръст на безжизнената ръка мръдна незабележимо и началника не обърна внимание, стана му ясно какво вижда след като коленичи пред нея.
Изпадна в шок и се опита да се провикне, но никой не го чуваше, след това изкара телефона си, за да се обади в полицията, обръщайки се с гръб към „трупа".
Докато набираше, чу мъжко пъхтене зад себе си без да подозира, че това бяха последните му мигове, в които още дишаше.
Обърна се и в този момент небето проблесна и се чу силна гръмотевица, светкавицата му позволи да види лицето на човека, стоящ пред него.
Видя гол мъж, около 1.80 висок, с кестенява, къдрава коса и черни очи, а около очите му се показаха тъмни дебели вени.

- Какво, по дявoлите?! - каза с леко разтреперан глас и гледаше потресено към лицето на голия мъж.

Преди да се усети, мъжът го хвана за врата, а вените около очите му станаха още по-големи и по-тъмни. Каза му да не вика и сякаш началника го послуша, замлъквайки.
Силата, с която стисна врата му, беше нечовешка и за части от секундата изгуби съзнание.
Мъжът отвори широко устните си и оттам се подадоха чифт остри зъби и за мили секунди ги заби във врата му.
Безжизненото тяло на началника се отпусна в ръцете на мъжа, а топлата кръв се стичаше бавно по голите му ръце.
След като го изцеди и до последната капка, се почувства като прероден. Изтри устните си и се огледа, защото си нямаше и на представа къде се намира-главата му беше на път да експлодира, венците му горяха.
Очите му се върнаха бавно в нормалния си вид и от черни, като катран очи, станаха светло-зелени.
Объркан тръгна да тича към гората. Беше бърз, може би по-бърз от гепард. Голото му тяло изчезна сред високите дървета, а той си нямаше и на представа накъде бяга.
Докато бягаше видя една малка колиба, чиито камин пушеше силно. Беше толкова малка и добре скрита, че от далече би било трудно да я забележиш. Доближи се до нея и огледа през прозорците.
Вътре горяха няколко свещи, но изглеждаше, че няма никой в нея.
Той тръгна към нея, стигна до вратата и изпита едно странно чувство. Хвана дръжката и бутна леко вратата, гледайки напред и видя празната стая пред себе си.
Опита се да стъпи напред, но сякаш невидима стена не му позволи да премине по-навътре.

- Влез, чадо мое, влез. Очаквах те толкова дълго време. – чу се отвътре и в същия момент невидимата стена изчезна, а той влезе бавно. Не виждаше кой му говори и след миг стара жена се показа иззад ъгъла на една от стаите.
Затвори вратата и закри бавно с ръце голия си член, а жената стъпи напред и лицето й стана по-ясно.
Стара жена с гъста побеляла коса, чисто, но пълно с бръчки лице. Дрехите и бяха стари, изпокъсани, а тя от годините-леко изгърбена.

- Цели 523 години.. Честно казано бях изгубила надежда, че ще те видя отново. – каза бабичката и свали ръкавиците си.

Той я гледаше объркано и се приближи бавно към нея, а тя му се струваше все по-позната.

- Какво се е случило с мен? За какви цели 523 години говориш? Кой съм аз? – голият момък имаше толкова въпроси, с безброй отговори.
Жената го погледна право в очите и отдъхна.
- Очаквах да си изгубиш паметта, но няма страшно. Легни да си починеш малко, като изгрее слънцето ще си поговорим, без туй няколко дена ще си ми на гости.-подсмихна се старицата. 
Той все още я гледаше объркано и седна на малкото легло, завивайки се с дебелото одеало.

- Но защо? А и от къде ме познаваш? – не спираше да пита той.
Жената закри единственият прозорец с черен парцал и изгаси свещите.
- Ще ми отнеме време да ти ти измисля нещо, което да те пази от слънцето.
Момъкът я погледна още по-объркано и от преди и преглътна сухотата в гърлото си.
-Имаш ли нещо за пиене? Усещам жажда.-потърка гърлото си и огледа малката стая. Стените бяха от тъмно на цвят дърво и мебелите бяха доста стари.
-Не е жажда, глад е. – изкара една банка с кръв от някаква голяма чанта, стояща прашна на масичката и я хвърли към мъжа. – Пий.
Момъкът усещаше странно привличане към банката кръв и инстинктивно засмука малкото отворче, от което започна до пие на големи глътки и притвори очи от наслада.
-Точно така, моето дете. А сега е време за сън. – погледна към момъка и сякаш с телепатия му каза да заспи, защото за няколко секунди той отпусна тялото си назад и заспа бързо.