REBORN

CHAPTER 2

Chapter 2

С нощта си замина и  вятърът, слънцето грееше ярко над Родопите, огрявайки Дяволския мост и туристите около него.

Беше като топъл летен ден, въпреки че беше едва средата на Февруари.

А в колибата на старата жена, беше пълен мрак и тишина, докато той не се събуди.

Теодор отвори бавно очите си, потривайки ги с дланите си след това и погледна старата жена, която седеше на земята и четеше голяма дебела книга с изпокъсани страници и корици,

осветявайки я с една голяма свещ.

Той се изправи в седнало положение и я гледаше задълбочено.

- Аз..Благодаря Ви за подслона, наистина се нуждаех от него..Но от къде ме познавате, какво се случи с мен... - старицата го прекъсна преди да успее да зададе още въпроси.

- Виж, Теодоре, не мога да ти кажа кой точно си ти... Но знам, че това село, в което живееше семейството ти поколения наред,

те предаде. Селото жертва теб и се превърнаха в причината за това което си, само за да спасят себе си. Моята задача е да балансирам природата, доброто и злото, но ако решиш да си

отмъстиш.. - Жената го погледна в очите и кимна в знак на съгласие.

- Значи няма никой, който да ми каже какво се случи с мен? Какво ме баламосваш тогава? Това някакъв вид цирк ли е? - Теодор тръгна да стане, но жената залепи тялото му за дивана само с лек замах на дланта си във въздуха.

- Очаква те дълъг път, не бъди толкова нетърпелив. Виж чадо мое, аз живея по тези земи още преди България да се появи на картата, слугувала съм на първите ханове,

но днешните хора са пълни с такава злоба и невяра, дори малките деца като ме видят мятат камъни по мен.... Както и да е,името ми е Адда, единствената, която може да ти помогне, Теодоре. Не мога да ти кажа какво се е случило, но ти можеш сам да видиш.

Старата жена се доближи до момъка и постави бавно показалеца и средния си прът на двете си ръце върху слепоочията му и притвори очи, казвайки някакви неясни думи и само след броени мигове, Тео затвори очи и започна да си спомня.

1498 г.

След като видях Катерина пред вратата си кръвта ми започна да циркулира по-бързо от нормалното и понечих да я дръпна вътре, защото навън беше мразовита нощ. Нещо попречи на любимата ми да влезе и ме погледна с леко отчаян поглед: „Трябва да ме поканиш вътре, Тео."-каза ми тя и направих това, което ми каза, сякаш тя контролираше думите и мислите ми. Поканих я и тя влезе с бърза крачка, тръгна по коридора и търсеше нещо, след малко разбрах какво точно е то...."Надя не е тук, любов.. Баща ти никога не ми позволи да я видя..."