Глава 29

460 32 0
                                    

Борислав

-Забрави!

-Стига де брат! - размрънка се Давид. - Като стане нещо с Джули и аз те разкарвам нагоре-надолу като някой бакшиш (таксиметров шофьор) и дори не ти искам пари за газ, а сега когато те моля за една едничка услуга и се дърпаш.

-Едно е когато жената, която обичаш пострада и ти искаш да си до нея, но е  коренно различно, коагто просто търчиш след полата на една мадама, която просто не иска да ти пусне.

-Не е заради това. Бях с Рени на среща веднъж, беше супер, не съм я чукал, което си е новост, но скед това тя се дистанцира от мен. И мисля, че жена ти има пръст в тая работа.

-Недей да намесваш Джули е това. Тя беше щастлива, че най-накрая си решил да се кротнеш, но за Рени нямам идея какво се върти в русата й главица.

-Просто помоли Джули да пита Рени какво наистина мисли за мен. Странно, но определено това да се прави на недостъпна ми харесва.

-Защо не я помолиш сам?

Давид повдигна вежди и очите му се уголемиха. Знаех перфектно какво ще каже, още преди да го е казал.

-Аз, за разлика от теб, си ценя топките. И определено ще ми трябват още доста дълго време.

Факт, че на моменти Джули беше като майка-орлица за всички, но не беше толкова лоша, нали? Добре де, добре. Ако я вбесиш можеше да бъде и много зла.

-Но ще го и направиш. Искам да й направв изненада. Знам, че сме заобиколени от руски и италиански главорези, но реших да направя нещо специално за Коледа. И без това семестъра свършва след два дни, ще й кажа, че отивам да оправя едни документи за отпуската ми и ти ще я доведеш. Така ще можеш и да говориш с нея на спокойствие и да разбереш какво се случва с Рени.

Давид ме изгледа гневно. След няколко минути неловко мълчание изпръхтя.

-Знаеш ли, че си едно гадно, манипулативно копеле?

-И сега се гордея с това.

***
Джулиана
Три дни по-късно

Оставаха само два дни до Коледа. Това щеше да бъде първата ми Коледа с Боби като нещо повече от приятели. Като семейство. Днес беше излязъл рано заради някакви неизправни документи в болницата. А аз стоях и прелиствах учебника и хербария по Ботаника и се опитвах да запомня нещо от всички проклети цветя които имахме да запомним.

In The Name Of La FamigliaOnde histórias criam vida. Descubra agora