Лятната ваканция свърши и започнахме училище. Вече бях девети клас. Нищо в училище не се беше променило. Аз влязох в часа, който аз обожавах. Това беше музика. В този час госпожата ни караше или да пеем или просто да се седим кротко. Аз избирах пеенето. Оставих раницата на стола си и се приближих до госпожата. Часа мина спокойно. Пяхме. Просто беше поредният час. Така мина и денят, и седмицата, и месеца. Нищо ново.