На следващият месец вече усетих промяната. Не можех да опиша чувството. Просто наистина беше нещо различно.
Събудих се, но за разлика от другите сутрини в които ми се спеше, тази сутрин бях бодра. Измих се, оправих си леглото и се облякох. Преди да тръгна за училище спрях и се огледах пред огледалото. Бях с права, кафява коса и кафяви очи. Не бях клощава, но не бях и дебела. Бях напълно нормална, но имаше нещо различно. Отидох на училище. Първият час беше математика. Ученето не ми беше трудно. Бях сред отличниците в класа. Часа свърши. В междучасието се случи нещо странно-най-популярното момче в класа ме заговори.
-Сара! Искам да ти кажа нещо, но искам да сме сами. Можеш ли да ме изчакаш пред училище след часовете.
-Ок. Няма проблем, но моля те побързай, защото имам и други важни неща за правене!
-Непременно!!!
Часовете минаваха бавно и мъчително и въпреки че обищах училище, нямах търпение да свърши. Най-накрая звънна и последният звънец. Прибрах си нещата в раницата, минах през тоалетната, за да оправя вида си, излязох пред училището и зачах. Не бяха минали и две минути и той се появи с букет рози...
