Да си играеш с огъня

Бягство номер две

Итън успя да ме навие. Направих втори опит за бягство. От нищото заваля порой и пазачите бързо се скриха в лабораторията. Правят се на страшни, а пък ги е страх от малко дъжд. Няма да се разтопят. Поне сега нямаше пречки и преспокойно избягахме.

Очаквах този път да е лесно, ни не бе. Край нас протича един патрон, последван от още няколко.

- Ела насам. - извика Итън и аз го последвах.

Докато тичахме, за да се спасим от изтребител на пазачите, Итън падна на земята.

- Добре ли си? - попитах го аз и му подадох ръка, за да стане по-лесно, но той дори не си направи труда да хване ръката ми. Остана на земята.

- Да, просто ме простреляха в глезена.

- О, да напълно си добре. Сега не можеш да ходиш, нали? Ами ако те прострелят отново и умреш? Има ли болница наблизо?

- Не, няма. Най - близката болница е на около двадесет километра от тук.

- Няма да те оставя!

- Виждаш ли онази река ето там? Помогни ми да отида до там.

- И да те хвърля в реката?

- Не, няма да ме хвърляш. Сам ще вляза. Довери ми се.

- Добре, хубаво. Ама къде е реката.

- Ето там.

- Аха...Ъм, пак не я видях.

- На север от тук.

- Север? А, север. Е, къде е север?

- Оф, ще ни прострелят, само защото си спала в часовете в трети клас.

Чувствах се като Дора изследователката. Ама какво да направя, че не бях едно от най - ученолюбивите деца?

- А, видях я! - най-накрая видях проклетата река, която Итън ми сочеше с пръст.

Помогнах му да отиде до там и той военна вътре. Аз не бих го направила. Никога.

- Можел ли да плуваш? - попита той, когато вече бе в реката.

- Да, първите няколко секунди преди да започна да потъвам надуло във водата. Гравитацията ми пречи малко. Иначе съм чудесен плувец .

- Ясно.

- Сигурен ли си, че това е добра идея? Стрелят ни и ни преследват, а ти си плуваш в реката.

- Теб не са те простреляли. Какво се оплакваш? - Итън излезна от реката. Дрехите му бяха подгизнали, но за сметка на това единствената следа от раната на глезена бе кръвта по панталона му.

- Ама как?

- Сладката вода лекува ранните на хидрокинетичнете.

- Е, защо не си разтвори захар в бутилка с вода, а трябваше да влезнеш в реката?

- Много смешно. Хайде преди да ни заловят. - той изтръска главата си като мокро куче и навсякъде се разхвърчаха капчици вода. След това тръскане главата му бе суха. Де и аз да си суших косата толкова бързо... Само едно се чудя; как Итън не си докара сътресение от това тръскане на главата?

Тичахме известно време и... И се загубихме. Седнахме на пода, защото и двамата едва си влачихме краката.

Стана доста тихо, затова реших да задържа някаква тема.

- Коя е Ерика? Джас ме беше объркал с нея.

- Едно момиче. От една седмица е в лабораторията. Джаспър и Ерика доста се сближиха, макар и за толкова кратко време. Атмокинетична е. Като първи дружки са заедно.

- А...Първи дружки..Ясно. - да стана ми кофти. С Джас бяхме доста близки, а сега ме бърка някаква Ерика.

- Ето ги! - чу се груб мъжки глас иззад нас.

- Ставай, ставай! - каза Итън и ми подаде ръка, за да се изправя. Как ли краката ми още не бяха избягали от тялото ми?

Бягах с останалите ми силички и изведнъж се блъснах в дърво. Изпищях, а Итън избухна в смях.

- Не ми е смешно! Дървото ми е ядосано!

- Така ли? Как разбра? Да не би да души катерици?

- "Дървото" нито ти е бясно, нито души катерици. - каза дървото.

Чакай, я пак?

- Чу ли това? - попитах аз.

- Кое? Как дървото говори? Не.

Дървото мигновенно се превърна в красиво русо момиче. Луна!

- Луна? Защо избра да бъдеш дърво? Приютяваш птици ли?

- Тренирам.

- Раждането на листа ли?

- Много забавно.

- Колко далеч съм от вкъщи? - попитах я аз.

- Доста. Отново си била в лабораторията?

- Дълга история. Ще можеш ли да ни закараш на безопастно място?

- Да. Хайде. - Луна се превърна в кон и се качихме на гърба ѝ.

- Не знам как се язди кон. - съобщъх аз.

- Просто гледаш да не падаш. - обясни ми Итън.

Да не пада се оказва доста сложно. Няколко пъти паднах от коня по пътя и няколко пъти Итън ме хвана, за да не падна.

След всичкото това падане най - накрая стигнахме. Отново си бях у дома.