Двадесета глава

382 32 7
                                    

Охо, тук съм. Завърнах се! :D

Дано ви хареса главата! Бях в голям блокаж след последния ъпдейт, но се взех в ръце -  продължението е тук и ми допана изключително много.

Следваща глава - скоро!!!

Я кажете, харесва ли ви новата Кейси и одобрявате ли дейстията и?

Оставете коментар с вашето мнение за главата.

Приятно четене и лека нощ! <3

- Cathy

***

Събудих се уморена, не бях мигнала почти цяла нощ. Чак след три сутринта успях да заспя след като си изплаках очите.

Не заслужавах всичко това, наистина.

Беше прекалено хубаво за да е истина и с право се указа лъжа.

Когато с Дерек се целунахме за първи път истински беше в колата на езерото и си помислех, че най-накрая е разбрал, че знача нещо за него и колко той за мен.

След това дните бяха вълшебни, всеки наш разговор, всяко докосване, всяка целувка, всичко ме караше да искам още и още от него. Казах си, че всичко си е струвало чакането. В моментът, в който бяхме на косъм от това да правим секс – бях готова да му се отдам – винаги съм чакала него, но съдбата си знае работата, спря ни на точния момент. Щях да съм определено двойно по-съсипана, ако се беше случило нещо и след това да ме зареже.

Трябваше аз и той да си останем приятели – от моята любов, нищо не излезе.

Щом видях колата му да излиза тази сутрин по-рано от обикновено, разбрах, че е отишъл да вземе "новата си любима".

Трябваше да оцелея днес – успея ли, ще успея всички останали дни.

Гримирах се повече от колкото бих за училищен ден, чисто и просто се опитах да скрия подпухналите си от плач очи и дано се получи пред съучениците ми, защото номерът не мина пред майка ми. Когато ме караше на училище се наложи да я излъжа, не исках да чуя „казах ти". В крайна сметка не ми е повярвал на оправданието, че съм учила цяла нощ и затова изглеждам така.

Когато влязох в училище всичко изглеждаше нормално, както всеки ден, но не и аз – бях като ходещо зомби. За някой хора сигурно звучи нелепо – няма и пет дни, с гаджето късаме и аз съм съсипана, но не е така. Дерек винаги ми е бил слабост и момента, в който ми обърна внимание аз бях най-щастливата. Моментите ни прекарани заедно бяха страхотни, дори и за кратко.

Lost in Spanish wordsTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang