Choi Min-hi направо излетя от стаята. Мразеше някой да я обижда и да говори зад гърба ѝ, но това вече бе прекалено. Момичето, бягайки стигна до момичешките тоалетни и се скри е една от тях. Сега, спокойно вече може да пусне сълзите си...
Но тя не знаеше, че някой я следва. Yeonjun, тичаше след нея и като видя, че къде е, реши да не влиза там. Колкото и спешно да трябваше да я утеши, все пак това беше момичешка тоалетна. Щеше да я изчака да излезе. Не може да седи вечно там.
Min-hi знаеше, че трябва да се успокои и да излезе от там. Според нея беше по-добре да се изправи лице в лице с ругателите, а не да се крие. Изтри сълзите си и излезе.
След като Yeonjun я видя я прегърна, защото знаеше, че тя се нуждае точно от това. Те бяха най-добри приятели от цяла вечност и си имаха пълно доверие и тайни между тях не съществуваха... Но дали?
Учениците се върнаха в класната стая. Там бяха и останалите - Soobin, Beomgyu, Huening Kai и Taehyun. Когато те влязоха в стаята, всичко насочиха погледите си към тях. Min-hi се опита да се усмихне, но не ѝ се получи...
~~~~~~~ след часовете~~~~~~~
Единственото желание на Min-hi беше да се прибере, да метне раницата си на някое рандом място и да заспи, плачейки. Но никога не ставаше това, което искаше. Тръгна от училище, веднагически си сложи слушалките и беше изцяло готова да игнорира света.
Yeonjun и Soobin я следваха, за да разберат как е. Пукаше им за нея. Страхуваха се за нея. Не ѝ беше за първи път. Миналия случай беше на път да си пререже вените. И ако не беше Soobin тя със сигурност щеше да е мъртва...
Момчетата я настигнаха. Yeonjun сложи ръката си на рамото ѝ. Min-hi се обърна и не беше особено изненадана, от това което виждаше.
Min-hi: С какво мога да ви помогна?
Yeonjun: Стига, не се дръж така.
Min-hi: Ами как да се държа?
Soobin: Малко по-мило, мейби?
Yeonjun: Той е прав. Като за първи път. Усмихни се малко. Животът е хубаво място. Твърде е кратък, за да се опитваш да го скъсиш още повече. Ние сме до теб и те обичаме. Нали така, Soobin?
Soobin леко се изчерви.
Soobin: Да, да, разбира се.
Yeonjun: Е видя ли? Щом имаш нас, имаш всичко. Е за жалост аз съм в другата посока. Е, ще се видим утре.
Дадоха си по едно гуш за "чао" и той тръгна.
Само това липсваше на Soobin. Беше наясно, че без Yeonjun, той едва ли щеше да успокои дори поне малко Min-hi.
