The Kiss(Larry Stylinson-BG Translation)

Глава 6 - Не го харесвам

*Гледната точка на Хари*

~След училище~

Чаках Найл до неговия шкаф да дойде от последния си час. Играех с пръстите си, защото и без това нямах какво да правя. Ученици ме подминаваха, но не ми пука. Мислите ми бяха насочени към последния ми час-физическо-където Луи се държеше наистина странно. Това, за което говоря не е просто за случката в съблекалните, ами и за по време на самия час. От време на време ме поглеждаше и това започва да ме плаши.

Добре, случката в съблекалните... Какво, по дяволите?! Защо го направи?! Да не би да е ..биполярен*? Защото това момче със сигурност си сменя настроението често. В един момент иска да ме пребие до смърт, а в друг - сякаш ме харесва. Нямам никаква представа кое от двете е наистина той, но знам, че искам да разбера.

Ако съм напълно честен, предпочитам този Луи, който изглежда сякаш ме харесва. Не обожавам да ме пребиват, ясно? Не е като да го харесвам, но в същото време се чувствам леко уплашен след инцидента в съблекалните.

-Хари! - Найл извика в коридора, тичайки към мен.

Изкикотих се леко, след това го скръчках - Няма нужда да крещиш. Аз съм тук, а и не планирах да изчезна преди да дойдеш.

Найл се намръщи леко - Може просто така си помислих - той се усмихна.

Завъртях очи, докато Найл си слагаше якето. Излезнахме от сградата и започнахме да вървим към колата му в тишина.

Когато русото момче вече беше влезнало, чух някой да свирка отляво на мен. Обърнах се и видях позната червена кола. В следващия момент можех да видя главата на момче през прозореца. Само силуетът му ме накара да замръзна на мястото си.

Беше Луи. И сякаш не е достатъчно, че даже ми прати въздушна целувка! Нямах време да го обмисля, преди да ми намигне и да изчезне от погледа ми.

Аз просто си стоях и се опитвах да разбера какво точно стана току-що. Да кажа, че съм шокиран си е напълно нормално. Все още гледах към мястото на колата, която беше тук преди секунди. Какво, по дяволите, стана?

-Хари какво правиш?

Видях Найл как се навежда над свободната предна седалка, за да може да ме види.

-Ъм, нищо - казах, за малко да падна, след което влезнах в колата и си поех дълбоко въздух.