Прибрах се, потопих цветята във вода, качих се в стаята си и си пуснах музика. Написах си домашните много трудно, защото постоянно мислех за него... Да... Казваше се Дани. Беше висок към 1.78 със сини очи и кафява коса. Беше спортист. Справяше се добре в училище. Беше десети клас. Беше също много...
На вратата се почука и това ме извади от мислите ми. Беше майка ми. Извика ме за вечеря. Когато слязох видях баща ми и много се зарадвах, защото той често отсъстваше. Прибираше два или три пъти годишно за една седмица и после пак заминаваше някъде. Седнахме да вечеряме. Майка ми беше сготвила любимото ми ястие, за това го изядах много бързо. Тогава баща ми предложи да отидем на нощно кино. С мама се съгласихме, но преди да тръгнем им съобщих, че с Дани вече сме заедно. Майка ми много се зарадва, защото беше приятелка с неговата майка и често си ходеха на гости, а баща ми..... Той само ме поздрави, защото не познаваше Дани..... Заспах веднага, когато се прибрахме, защото бях много изморена.
Когато се съжудих проверих телефона си. Имах съобщение. Беше от Дани и в него пишеше "Добро утро принцесо! Надявам се да си спала добре и да си си починала, защото днес имаш изненада!!!;) Липсваш ми и нямам търпение да те видя." Татко ме закара до училище, а на входа ме чакаше Дани. Усмихна ми се и ме прегърна. Ах... тази усмивка. Влязохме в час. Когато свърши училище най-накрая дойде рад на изненадата...
