Любов голяма непоколебима, покрай нас и мъката мина.
Две души в затвор заклещи.
Две очи със сълзи горещи.
Две сърца големи. Едното за теб тупти, а другото за други любови заклети.
Моята песен за теб не бе изпята.
Боли ме още душата.
Че моята любов е някъде там.
А аз в затвор останах сам.
Чакам те любов. Чакам. Ти да си до мен пак ще чакам.
Като Ромео и Жулиета чувствам нашата любов проклета. Дали ще ни убие или не, ти оставаш в моето сърце. Пред Бог ще падна на колене и ще се моля, каквото и да става ти да си добре.
YOU ARE READING
Завършек
PoetryВ тази поема се раз казва за болка, непрекъсната любов, чакането на щастливия край и също за примирието със страшната болка до щастието. НАДЯВАМ СЕ ТЕЗИ НЕЩА КОИТО ПИША ДА СА ВИ ДОКОСНАЛИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН И ДА ХАРЕСВАТЕ СТИЛЪТ МИ НА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧУ...
