One

168 8 2
                                    

Влакът за Хогуортс беше дълъг и самотен. Сама седях в един файтон, тъй като никой не знаеше коя съм. Ново училище, нов живот. Моите сили все още се считат за нови, повечето магьосници придобиват своите преди да навършат единадесет. Късно разцвета е това, което съм според професор Дъмбалдор, но просто чувствам, че силите ми са потиснати. Родителите ми са Чистокръвни магьосници, но не искаха да бъда част от този свят. Повечето родители се гордеят с децата си, не се срамуват.

Всички във влака изглеждаха точно като всеки друг човек, когото можех да познавам. Ако бях започнала по същото време като всички останали, може би нямаше да се чувствам така отпаднала. По принцип съм първа година в пета година. Бях ищуспяла да наваксам всички знания от годините, които бях пропуснала.

За щастие професор Снайп успя да ме измъкне от моето мъгълско училище преди лятото, за да започна да уча.

Денят стана по-тъмен и количката за трети път мина покрай моето купе. Към този момент бях доста гладна, затова я питах какво ще ми препоръча да опитам. Тя ми каза да си взема тиквена паста и шоколадова жаба за по-късно, ако все още чувствах раздразнена.

"Приемате ли мъгалски пари" питам, знаейки добре, че това беше всичко което имах е джоба си.

"Предполагам, че сте късноцъфтящата? - прошепва ми тя. Кимвам в отговор, защото не знаех дали някой слуша.
" Разбира се, че можеш",отговаря тя с намигване.
" Колко мъгалски пари ишаш мила? "пита тя.

" Пет лири" казвам, като изваждам монетите от джоба на палтото си.

Тя беше възрастна, но не достатъчно да се пенсионира, предполагам, беше в края на петдесетте. Униформата ѝ представляваше бяла и Розова шарена престилка, тъй като престилката беше поставена в горната част на накъдрената ѝ остарява ща коса. Тя извади дълга пръчка от косата си и я размаха над монетите от пет лири. Това ги превърна от мръсните стари монети от лири в много по-големи лъскави златни монети.

"Това ще бъдат четири галеона, моля." - каза тя с усмивка.

Поставих четири от монетите в ръката ѝ, докато тя мк подаде хартиена торбичка с онова, което предполагам, че е пастата, а вътре е лилаво и златна кутия във формата на петоъгълник. Докато поглеждах нагоре, за ѝ благодаря, тя си отиде.

Етооо сега ме съм сигурна много дали трябваше да описвам чак толкова много но все пак да има.
МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ ПРОЛОГА НА КОРИЦАТА ТОЙ Е ВАЖЕН
Чаоооооо

Чисто кръвниOù les histoires vivent. Découvrez maintenant