Amnesia

!Намджун!

Гледах отдалечаващата се фигора на момчето което всеки ден ме наблюдаваше. Осетих неговата болка.. Огледа се и забелязах как всички го гледаха жално, дори и моите приятели!?!

Погледнах моята приятелка... Тя му се смееше. Защо???

Бях любопитен затова потърсих Юнги, моят стар Най-добър приятел. Питате защо, Еми той се движи с това момче.
Щом го намерих го повлякох към тоалетните и щом се обедих че никой не ни наблюдава изтрелях въпросите си..

- Кое е това момче? Защо ме наблюдава всеки ден? И от къде има тези мои вещи?

Той се подсмухна..

- Това е Джин, Ким Сеокджин. Истинската ти първа любов. Майка ти му забрани да те доближава и му каза да ти върне нещата които са при него. След като си загуби паметта ти го разби! - бях в шок. Той ме избита и точно на изхода на тоалетните се обърна и ми каза. - Ти наистина умееш да съсипваш хората. - след това излезе. Изведнъж всичко мина на лента пред очите ми. Спомних си го! И ще си го върна!

______________________________