Здравейте!
Бях обещала и затова днес има ъпдейт иначе грам не ми се пишеше, времето е прекалено мрачно (поне при мен). :D
Главата е леко кратка, но пак е нещо все пак.
Остават още 5 глави до края на историята и се надявам да мога да публикувам финала до 2 седмици. След това ще си направя една почивка до Великден и след това ще се завърна с втора част на тази история, но ще бъде по-кратка и може би тип разкази, но все още не съм решила.
Пожелавам ви хубав ден и приятно четене, ако е възможно оставете и един коментар с вашето мнение - знаете, че то е важно за мен!
- Cathy
***
Седмицата преди бала винаги е била изпълнена с въодушевление от съучениците ми, но не и от мен.
Последната ми седмица мине зле, обзета бях от меланхолия, бях леко като ходещ призрак, подминавах хора, които ме поздравяваха и чак след като ги подмина ги отразявах.
Нашите ми хвърлиха голямо конско заради боя с Линда, но след като им обясних ситуацията, подходиха с разбиране – не като други...
С Дерек не си говорим от момента, в които се скарахме. Понякога го забелязвах да гледа в моя посока в училище, но обръщах поглед – болеше ме.
Хубавото обаче е, че малко по-малко започвах да се излекувам, да още ми беше кофти и то доста, но явно щом веднъж ти разбият сърцето, следващият става по-лесен за преживяване.
Последните няколко дни ходя с кола на училище и това е може би най-добрата новина последно време. Нашите прецениха, че ще е добра идея когато работят по едно и също време да взимам колата на майка ми – едно хубаво нещо да се случи благодарение на Дерек.
Сряда след училище отидох на първата си след инцидента тренировка по лека атлетика. Вече се чувствах по-добре и след разговор с треньора, той ми позволи да се върна за последните седмици.
Липсваше ми бягането, правила съм го цял живот, а това, че отсъствах беше ужасно за мен.
Щом се присъединих към отбора всички ме приветстваха с добре дошла и се настаних до едно от момичетата Лейла. Маделин днес имаше събрание на ученическия съвет и щеше да пропусне тренировката. След има няма 10 минути треньорът се присъедини към нас и започнахме с разгряването.
YOU ARE READING
Lost in Spanish words
Teen Fiction-Моля те, Кейси! Ти си единствения ми шанс... Мамка му.... ------------------- За Кейси последните два месеца от гимназията изглеждат да бъдат ужасно натоварени. Не стига, че все още не е написала есето си за колеж, не знае какво ще прави с живота ѝ...