Глава 47

228 19 14
                                    

-Знам, че не бях прав..-въздъхна Кам

-Браво.-отвърнах леко ядосано

В следващия момент Кам ме целуна, а аз отвърнах. Но след минута, се отделихме.

-Аз.. ще се кача в стаята ми.-казах и се качих в стаята си

Легнах на леглото и въздъхнах. Знам, че трябваше да остана и да говорим.. Но какво да направя? Просто се ядосах след като разбрах, че ме е изревнувал точно от момчетата от CNCO. Да ме изревнуваше от някое непознато момче, но щях да го разбера. Но точно от тях ли намери?!

Взех си лаптопа и си пуснах Хари Потър.

---

Ии официално повече няма да си пускам Хари Потър сама, защото заспивах веднага. Дори не ми се спеше много. Усетих ръка около корема ми и се опитах да я махна.

-Нали не мислиш, че ще те пусна така без да говорим?-обърнах се към Кам който беше стегнал леко ръката си

-Добре.. нека да говорим..-казах -Защо реши, точно от Джоел и другите да ме изревнуваш?

-Не беше нарочно. Просто като видях как те целуна по бузата и се ядосах страшно много. Обичам те твърде силно, за да не те ревнувам и..-прекъснах го

-И аз те обичам.-казах и се прегърнахме

-Искаш ли да се разходим на накъде?-попита изведнъж Кам

-Да. Хайде.-казах

Станахме от леглото и си взех телефона заедно с ключовете. Слезнахме надолу и излезнахме.

И в този момент телефона ми звънна. Беше Мади.

По телефона

-Хей, какво правиш?-попита щом вдигнах

-Тъкмо излезнахме с Кам. Хей, искаш ли да дойдеш заедно с Мия и да ни снимаш?-попитах я

-Да. Чакаме ви в парка.-отговори Мади и затвори

-На къде сме?-попита Кам

-Парка. Там ще ни направят няколко снимки.-отговорих

---

Минаха 20 минути и бяхме в парка.

-Ее, хайде да започваме.-каза Мади

И започна да ни снима.

И след 20 минути спряхме и седнахме на тревата да си говарим.

-Искате ли тези дни да отидем на кино?-попита Мия

-Да. Хайде.-казах

Глт на Кам

Докато гледах Али осъзнавах, че друг не искам да я притежава. Усещах как с всеки изминал ден се влюбвам се повече и повече в нея.

Целувах я по ръцете, по цялото лице, а тя не спираше да се смее. Обичах усмивката и. Обичах смеха и. Обичах всичко от нея. 

-Къде се замисли?-попита ме Али с усмивка

-Никъде.-повдигнах леко рамене

-Камммм!-чух писклив глас

Обърнах се и видях Мартина.

-Какво искаш?-попитах я

-Ъх.. вие все още ли не сте се разделили?-попита Мартина

-А ти все още ли не си осъзнала, че Камерън никога не те е обичал както мен. Нито пък те е харесвал истински?-попита я Али

Имах чувството, че след малко щяха да се сбият.

-Чао, Мартина.-казах на момичето пред нас

-Това не е краят!-каза Мартина

Глт на Али

Лигла! Ще ми казвала, че това не е краят..

Как искам да и оскубя косата обаче.. И да и строша зъбите... Не я мразя.. просто не я харесвам..

-Спри да мислиш как искаш да я убиеш.-погледнах Мади

-Нищо такова не съм си мислила..-казах с лека усмивка

-Добре, мислила си си как искаш да я оставиш без коса.-каза Мия

-Така е.-ухилих се


Едно Начало С Чат И Един Край С Любов Onde histórias criam vida. Descubra agora