Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 23

Със Силвия и Маргарет прекарвахме повече време заедно. Оставям моята съпруга да ме опознае отново. Наскоро сключихме брак, тя пак е щастлива, усмивката ѝ огрява всеки мой изминал ден. Дава ми смисъл да живея и да се боря за тях двете. Дъщеря ни расте и очарова със своята красота, прилича на майка си. Благодаря на съдбата, че ми ги върна.

Стоя на верандата и наблюдавам как Силви си играе с детето ни. Телефонът ми звънна и ме откъсна от прекрасната гледка. Брус ме търси.

- Да, кажи?

- Мейран се е върнал заедно с баща ти и Клаодио. - Звучи притеснено.

- Кога, да не би да ни следят?

- Не, назначил съм охрана за всеки случай, но трябва да сме внимателни. Трябва да заведем Силвия и бебето на сигурно и безопасно място, защото не знае какво ще предприемат. Макар че няма да се осмелят, защото са подсъдими и ще ги вкарат зад решетките.

- Намери ли Клео?

- Изобщо няма следа от нея, потънала е в дън земя. Някои твърдят, че баща ѝ я е убил още докато са били в Италия.

- Може би лъжат, за да ни замажат очите и да не я търсим.

- Възможно е, нищо не се знае, но ние с детектива сме събрали достатъчно улики, за да ги разобличим пред съда. Ще заведем дело срещу тях.

- Действай, по-късно ще се видим. - Казах и му затворих.

Силвия впи очите си в моите и чака да ѝ обясня положението.

- Не се тревожи, съкровище всичко е наред.

- Отново ли ще се крием?

- Ние няма да се крием, просто ще заминете от тук за кратко, защото онези копелета са в града.

- Омръзна ми да бягам Джон, ние нямаме никакво спокойствие, детето ни ще израстне в страх.

- Аз съм виновен...

Силви взе Маргарет на ръце и влезе вкъщи. Ядосана ми е, отлично я разбирам, защото я съсипвам с всяка минута, която е с мен. Не бива да е с мен. Нося ѝ само нещастие. Намирам я в стаята ни, как слага детето да спи.

- За известно време ще се махна с онези ще си уредим сметките. - Шепна, защото Маргарет заспива.

- Чудесно, сега ще ни и изоставиш.

- Не бих ти го причинил, не съм способен на това, прекалено много те обичам.