*** Хей! Извинете че не пусах дооста дълго време нови глави! Просто от една страна ме мързеше, а от друга-нямах време. Е, все пак благодаря за разбирането. :)
**********************†**********************
Сутринта станах и се протегнах. Очаквах Джак все още да спи, но него го нямаше. Облякох на бързо камуфлажната си блузка и късите дънкови панталонки, кецове Vans и излезнах. Сутрешното слънце угря лицето ми и аз присвих очи. Ех, беше красиво! В един момент се сетих за нещата от снощи.. обхвана ме странно чувство, исках да намеря Джак и..оо, да Джак ,пфф колко съм отнесена трябва да тръгна да го търся.
Ии така тръгнах по все още влажния пясък и оставях следи в него. Събух обувките си и продължих боса. Стигнах до едни доста високи, но и полегати скали. Тръгнах към тях. Имаше доста зловещ вид, но аз имах чувството че Джак е там. Какво да кажа, женска интоиция. Изкачих се малко нагоре по тях и видях...видях Джак, припаднал и лежащ на полегатата част на скалите. Бързо се затичах към него. Започнах да му викам, да го удрям леко, но той не се събуди. В този момент аз събрах смелост да тръгна и да извикам помощ. Убух на бързо убувките и затичах колкото мога по-бързо. Имах чувството че мога да тичам така цяла вечност, само заради Джак. И наистина можех. Той беше моя стимул. Можех да направя всичко за него, а какво е едно тичане. Нищо, но ако от това зависи живота му аз бих спринтирала.
Стигнах до лагера с палатките. Нахълтах в палатката на приятелката ми и Джейк и ги събудих:
- Какво си се развикала уе?! - изсъска Джейк.
- Бързо, Джак е припаднал на скалите!!!-казах аз със задъхан глас
- Какво?! Как така? Хайде Джейк обличай се и тръгвай бързо! - каза набързо Мел и облече, не , по-скоро навлече една дооста дълга тениска върху добре оформеното си карибско тяло. След около 2 минути бяхме на същото място и Джак лежеше в същата позиция.
- Бързо!! Извикайте лекара от лагера! - каза Джейк и хвана момчето, което признавам, доста харесвам за яката- Брат, моля те, събуди се, знам че не ти е лесно, но...хайде събуди се!!!-каза вече с по-силен тон Джейк.
-За какво говориш, Джейк? - попитах несигурно аз .
- Сега не е нито времето, нито мястото за това. Освен всичко това ТОЙ трябва да ти сподели а не.. - не успя да довърши той, защото доктора дойде
-Станете и се мръднете деца, случая не е лек!! - каза доктора и ни избута назад. "
Давайте мнения мооля вии :* :*
