𝓕𝓸𝓻𝓫𝓲𝓭𝓭𝓮𝓷 𝓛𝓸𝓿𝓮

3

Намджун

След края на часовете с Джин се разбрахме към колко да излезем и всеки тръгна в своята посока.

Когато се прибрах бях посрещнат от доведената ми майка. Тя винаги бе усмихната, все още не мога да разбера как така толкова добра жена сияеща от красота като нея се бе събрала с човек като баща ми.

Честно казано не знам много за истинската ми майка, бях малък когато тя почина, а Кук дори нямаше шанса да я познава тъй като малко след раждането му тя си отиде от този свят.

Татко не е говорил за нея много пред мен и брат ми, но пък доведената ни майка ни е разказвала доста тъй като те двете са били приятелки, а след смъртта и баща ми почти веднага я бил забравил и тръгнал след нея. Не го разбирам и не смятам че някога ще го разбера.

Чувствам Бонг-Ча като моя истинска майка и много я обичам. Дава на мен и Чонгук обичта и подкрепата която така и не получихме от баща ни..

- Здравей, миличък! Как мина днес? – попита мило, както винаги.

- Здравей, мина добре.. Между другото малко по-късно ще изляза с Джин, надявам се нямаш нищо против..

- Не, радвам се че ще излезете. Ако искаш преди да тръгнеш ела да ти дам пари и-

- Защо го пускаш да излиза? Той трябва да учи и-

- Татко, пълнолетен съм и уча повече от достатъчно, имам хубав успех и си знам уроците, какво повече искаш от мен?!

- Искам да имам умни деца, а не да станете провали в живота. Искам двамата с Чонгук да си намерите хубави жени за които да се ожените и да създадете семейство с много обич-

- Обич? Семейство с обич?! Та в това наше семейство такава липсва.. Не мога да повярвам, кой само говори за обич!

- Момченце, много взе да си позволяваш!

- Стига, не се карайте! Джун, качи с горе моля те, щом сте се разбрали ще излезете и точка, а ти стига си ги карал да учат толкова, притискаш ги за всичко и не ги оставяш да усетят дори за миг поне какво е да имаш малко свобода на тези години като врастниците им... Не мислиш ли че ще бъдат достатъчно заети щом завършат и почнат работа? – баща ми въздъхна тежко и само се обърна като отиде в кухнята – Джун, към колко ще излизаш с това момче?

- Ами, след около два часа.. – каза качвайки се по стълбите към горния етаж, а Бонг-Ча вървеше до мен и се усмихваше.

- Добрем..

Двамата влязохме в моята стая и тя затвори вратата подсмихвайки се леко.

- Кажи сега, имаш ли си някого вече?

- Ъм, не.. а и знаеш защо.. а и да си имах знаеш какво ще стане ако баща ми разбере...

- Спокойно, за сега успяваме да укрием връзката на Кук, две години не са малко време при положение че винаги е под зоркото ок на баща ти..

- Чакай, какво?

- Ама ти не знаеше ли?

- Разбрах преди седмица..

- Чудно, мислех че знаеш..

- Мне..

- Нищо, оставям те да се оправяш за срещата ти! – каза усмихвайки се и намигайки ми.

- Ама това е просто приятелска среща и между-

- Не бъди сигурен.. След време магията ще стане!

- От къде си сигурна?

- Кук също така каза, „просто приятелска среща", три месеца по-късно вече бяха заедно с Техьонги.. Добро момче е, брат му също и-

- Аз сега ще излизам с брат му...

- Сериозно! Много се радвам! Ох, добре, вече наистина ще те оставям да се оправяш за срещата ти, все пак, при такова красиво момче можеш ли да отидеш така както ходиш в училище?!

- Да?

- Не! Облечи си нещо хубаво, секси, така да му грабнеш окото и ще стане работата.. – каза готова да излезе от стаята ми.

- Ама-

- Шшт, тихоо.. – и затвори вратата след себе си.

Обожавам тази жена.. Чудя се понякога, истинската ми майка ако беше сега тук щеше ли да ме подкрепи в това и да ме приеме такъв какъвто съм..