𝓕𝓸𝓻𝓫𝓲𝓭𝓭𝓮𝓷 𝓛𝓸𝓿𝓮

4

Намджун

Вече бях готов и тръгнах към уговореното ни място на която щяхме да се срещнем а именно беседката в парка.

Когато вече бях там видях че Джин още го няма затова просто седнах и го зачаках. Преди време си бях взел кутия с цигари затова реших да запаля една. Честно казано пушех, но не бях битов пушач и много рядко се случваше така да запаля и да изпуша една цигара.

Щом я запалих прибрах кутията и запалката като си дръпнах и поех отровния дим след което го издишах.

Минаха се няколко минути когато усетих как някой взима цигарата от ръката ми рязко. Първоначално се стреснах мислейки че това е баща ми, но щом чух гласът на Джин си отдъхнах.

- Ти луд ли си? Как може да пушиш теза отрова?! Накрая може да ти стане нещо и тогава какво? – развика ми се започвайки да мята ръце напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу..

- Спокойно де..

- Не ми викай „спокойно" защото изобщо не ми е спокойно.. Вашите знаят ли че пушиш?

- Аз не пуша и не-

- Как не пушиш, преди малко какво правеше, ядеше цигарата ли?

- Стига де Джини, ще кажеш че човек съм убил.

- Да, с това чудо убиваш себе си! – извика той по мен.

- Добре, тогава повече няма да правя така..

- Така съм по съгласен, че ще те дърпам за ушите!

- Добре, добре.. Е, къде искаш да ходим?

- Не знам, ти кажи! Кое ти е любимото място?

- Хмм, не знам..

- Ти сериозно ли.. – гледах го с лека усмивка – Добре тогава, ставай веднага и тръгвай след мен!

Без да казвам нищо просто станах и тръгнах след него а той ме поведе в незнайни за мен посоки..