Преди нас/Before us Bulgarian version

Мадисън

Мадисън е точно като всяко друго момиче - тя обича да излиза с приятели, да ходи по кафенета и т.н. Но какво е  толкова специално за нея може да попитате? Ами, няма нищо конкретно.  Но има една малка малка подробност, за която забравих да ви кажа ... Тя няма майка.  Аз лично не мисля, че това се смята за „специално“, но нека просто започнем вече.

Днес Мадисън се събуди със странно чувство ... Чувството да имаш рожден ден! О, понеделник ли е?  Ауч.  Тя трябва да отиде на училище ... Но, хей, нека погледнем от по-добрата страна, днес тя навършва петнадесет!  Мадисън си събра багажа и хукна към кухнята:
-Хей татко!
-Здрасти, Мади
-Как си?
-Добре. Някакви странни сънища днес?
-Не ...
-Радвам се, че днес не си сънувала кошмари!
Умът на Мадисън:
Да, добре е, че днес не сънувах как майка ми изгаря жива в онзи пожар...
-Ехо?  СВЯТ ДО МАДИСЪН!
-Ами.  О, да ... ЗАКЪСНЯХ!
-ЧАОО.
-Довиждане, миличка.

***
2 часа по-късно в училище
***
Мадисън и най-добрата й приятелка Оливия седяха в кафенето и просто си говореха.
-Хей, Лив
-Да?
-Чух, че в училище има нов ученик.  Вярно ли е?
-О, да, мисля, че и аз чух този слух, но не мога да го потвърдя ...
-Добре, мерси. Отивам до автомата за закуски.  Искаш ли нещо?
-Да. Гроздов сок. Ето ти 60 цента.
-Добре!  Сега се връщам.
*
Мадисън отиде до машината и ѝ се стори, че имаше ли някой.
Висок тип със суитшърт.
Изглеждаше, че има проблеми с машината. Мадисън каза:
-Хей, имаш ли нужда от помощ?
Когато се обърна, тя видя най-красивите кафяви очи, за които човек може да мечтае...