Точно този човек не исках да виждам на входната врата. Беше Теодор. Нахълта в къщата и ме притисна до стената. Започна да ме целува бясно навсякъде. Започнах да викам, но при първият писък, той запуши устата ми с ръка. Аз го ухапах и той махна ръката си от устата ми.
-ДАНИ!!!!! ДАНИ!!!!!-виках с всички сили. Защо не идваше!!!?? Започнах да изпадам в паника. Теди не спираше, а Дани не идваше.
-ДАНИИИИИИИ!!!!!
Извиках с последните си сили. За мое най-голямо щастие този път ме чу. Чух как отваря вратата и как слиза по стълбите. Успях да си поема дъх. Тежестта на тялото на Теди спираше дъха ми. Когато вече не ме беше притиснал паднах на земята, защото не можех да се задържа на краката си. Когато се опомних видях как Дани удря Теди. Беше седнал върху него. По носа на бившия ми имаше кръв. Дани се избрави и започна да го рита към вратата. Изрита го от къщата с такава лекота, че чак му завидях. Тресна вратата след като го изрита. Аз още бях на земята. Дани се приближи до мен, взе ме на ръце и ме занесе в моята стая. Теодор беше разкъсал дрехите ми. Не е голяма загуба. Не ми бяха любими. Аз лежах на леглото и не мърдах. Дани само седеше до мен и ме галеше. За мое щастие не ме питаше нищо, защото не можех да му отговоря. От цялото викане гърлото ме болеше. Минаха около 10 минути. Все още не мърдах. Дани се изправи и слезе. След 15 минути се върна с поднос. Погледнах го и се изправих до седнало положение. В подноса имаше чай и палачинките, които бях започнала да правя за закуска. До тях имаше буркан с шоколад Нутела. Дани седна на леглото и сложи подноса в скута си. Погледна ме право в очите. Очакваше да проговоря. Аз не можех да кажа нищо. Той също не можеше. Или пък не смееше. Най-вероятно, защото не знаеше какво. Ако ме попита дали съм добре... Той знае отговора. Аз трябваше да съм първа.
-Благодаря ти!-шепнех, защото гърлото ме болеше.
-За теб винаги! Сега си изпий чая и може гърлото ти да се пооправи.-беше толкова грижовен. Не съм го очаквала от него. Изпих чая. Беше много вкусен. Той стана и потърси кученцето. Намери го и го донесе в леглото ми. Сложи го в скута ми. Аз оставих подноса настрани и започнах да си играя с него. Забелязах, че той ме гледаше.
-Какво?-вече не шепнех, защото гърлото ми се оправи.
-Не мислиш ли, че е време да му дадем име.-попита Дани.
